- 18.04.14 11:24#1Сън в 10 векБях си вкъщи. Нормално минаваше деня.
Нещо се скарахме с приятеля си и той се озова във затвора. Аз исках да му простя, но той не ми вдигаше телефона и се наложи да отида при него в затвора, да си го потърся да му се извиня.
Странното бе, че като отидох там, съня и обстановката се промениха - сякаш преди 10 века по време на войни, крепости...
Отидох и там останах..назначиха ме за нещо, но забравих в момента какво.
Приятеля ми е влязъл невинно, заради групичка мафиоти, сред които някои филмови актьори и певци - помня Лил Уейн, Арнолд Шварценегер. По него време (10 век го слагам) всеки е имал страх от тази група, те са били владетели, лоши, нечестни и каквото кажат те,това става.
Но всичко това беше на път да приключи.
Като влязох в затвора, имаше и други момичета от целия свят - и черни и бели. И сега осъзнавам, че сме били нещо като роби.
Дойде едно момиче, с което се сприятелихме, тя имала тайна мисия. Беше истинска амазонка - мъжкарана и опитна с екшъна.
Видях приятеля си навън в двора, но той не ме видя сред тълпата. И се качих на един близък покрив, по-точно като плоча.Виках му, той се обърна, но не ме разпозна, а това момиче амазонката му се натискаше, и тя го харесваше.
Аз му виках отгоре:
-Обърни се назад, мило! Ехо! - и му мятах.
Той се обърна, не ме забеляза, видя. Аз реших да му помогна.
-С блузката с цветята!
А и момичето беше с такава блузка, чак сега забелязах и той на нея обърна внимание.. не знам амнезия ли получил.
Дотук така беше съня. Сега се сещам за следващата част.
Аз не се разсърдих на момичето. Станахме си близки в затвора. Тя ми каза:
-Трябва ми ножченце - и си опипва лицето.
-Но защо ти е?! ти нямаш брада, много ти е гладко лицето..
Тя си знаеше своето и ме извика на малък шопинг там някъде в околността. Да се понаконти за моето момче..
Понамести се, и аз покрай нея (без бръснене де) и седнахме да си поговорим. Там видях и 2,3 други познати в затвора. Докато си говорихме идваха тези Владетелите.
Всички хукнаха да бягат да се крият. И ние с А.(амазонката) се качихме на едно покривче, плоча.Имаше и други с нас. Имаше и шоколадово момиче от Америка (всъщност аз я познавам пишем си в реал).
Под нас бяха Владетелите, с някакви качулки. Сега бяха страшнички, все едно демони или зомбита. Те напипваха отгоре за краката ни, дали има някой, даже не смеехме и да дишаме много. Аз попитах момичетата до мен - шоколадовото - Джоселин и А. защо не са ни видали досега, и чак сега разбирам, че са били слепи.
По едно време чуха по шума на 1 найлон, че има някой горе. И нищо не направиха, само започнаха да богохулстват. Тогава Дж. не издържа и удари тоя в главата под нея си и той се разпадна, стана на прах..
Тогава Бог в знак на благодарност, ни изгради една стена, крепост за да може да избягаме по нея. Там пишеше нещо от сорта Пловдив но не било такова, а съкратено ПЛС или нещо такова, но ПЛ ги имаше. Велика голяма стена.
Всички хукнахме да бягаме, но изведнъж от там тези отново изскочиха или хората им, бяха армийка, и хукнаха да ни гонят и залавят.
Ние тръгнахме отново да бягаме по едни хълмове, баири, разделихме се, аз с А. бягахме, но не по крепостта, а под нея и около нея, по-хитро било, идигнахме се нагоре по хълма. Погледнахме надясно и имаше отново плоча, но във формата на легнала стълба, доста опасно. А.бързо скочи и върху нея, но съня ми свърши и не разбрах какво стана. Мбого гадно, точно на най-интересното свършва.
Но аз казвам - Унищожиха лошите, и всички заживяха щастливо! отново в 21 век.ОтговорОтговор с цитат
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest