Sanovnik.bg»Форум»Лично Творчество»Разказ по мой сън

Разказ по мой сън

  • 04.04.14 11:18#1Suni DaniSuni DaniНовакРегистрация: 17.12.11Град: -Отговори: 74Разказ по мой сънДани,Вени и Дари и Веси бяха ученички в 5 клас. Тъкмо започна новата учебна година. Всички бяха на училище. Денят беше есенен, дъждовен, мрачен..Земята беше мокра. Часовете се редуваха. Физкултурата мина, направиха си физ-зарядката и бяха готови за следващите часове бодри. Дойде часът по Чертаене или труд и техника. Влезе един учител, на около 55-60г, с прошарена коса, шлифер, шапка, беше нормален човек, мил, добър с учениците си. Ние малко бяхме закъсняли и Дани учтиво, любезно с пърхащи очички като на шега го попита:
    -Господине, може ли да останем в час?
    -Да, разбира се девойче.
    Седнаха. Дани сядаше с Вени. Извадиха учбниците по труд и техника. Изведнъц обстановката се обърка. Влезе една учителка на мястото на учителя, жена на около 60г, с червена къса коса, зелени очи, страшен поглед.
    -Отворете учебниците на стр.5, прочетете текста и начертайте схемата! - заповяда тя.
    Не беше обяснила на учениците си как става, все пак те караха за първи път този учебен предмет. А и...беше малко нецензурирано съдържание за чертаене..и Дани, Вени и Дари се чудиха как да го начертаят и защо..това?! Дани и Вени погледнаха към Венци, който беше отличник и набързо е начертал схемата. Тогава Дани не се предаде и реши да прочете все пак урока за какво става въпрос. Докато се обърна и наведе глава към учебника, госпожата започна да и вика:
    -Защо нищо не си начертала!
    -Ама, госпожо, тъкмо щях да го начертая...Исках да прочета как.
    -Не ми се оправдавай, момиченце, нищо не знаеш! - и леко я зашлеви през врата.
    -Госпожо, нямате право да крещите и да посягате на ученик, можете и доброволно да ми кажете! Как да начертая това нещо?!!
    Нещата се проточиха. Учителката сложи дланите си на двете малки ушички на момиченцето и започна да натиска колкото може с всичка сила...докато не се затвори едното ухо на Дани, тя не можеше да чува с него, 30 мин се опитваше да го отвори, и за щастие успя. След това се опита да напусне стаята и да каже на директорката. Но злата учителка застана пред вратата като стражар, и не пуска. Заплашва.
    Между другото, тя посягаше и на другите. Добре, че дойде междучасието, Дани отиде до чешмата и после до директорката с Вени и Дари.
    Дойде следващия час. Директорката дойде със заместничката. Обяснихме и как стоят нещата, учителката си каза нейното...и пак на нейна страна всички, а и нали са колеги?! И нищо не стана. Директорката не помогна.
    Събраха се Дани, Вени, Веси и Дари да обсъдят нещата:
    -Няма да стане така - каза Дани.-Трябва да се отиде в полицията, иначе тя ще продължава да ни тормози.
    -Да, съгласна съм - каза Дари.
    -И аз, нека да отидем в полицията заедно - каза Вени.
    -Хайде, но само, че трябва да се измъкнем някак си..
    Четирите момичета тичаха из коридора като бегълци. Защото на няколко метри от тях беше учителката и ги дебнеше. Можеби и следеше...Тази учителка, сега е момента да кажа, беше една мистерия и с психически отклонения. Напът беше да надделее истината и справедливостта. Момичетата бяха единствените се престрашили да направят тази крачка към полицията срещу учител.
    Излязоха в двора на училище Д,Д,В и В. Дари и Веси бяха на десния тротоар, а Дани на левия, метри зад нея се протичваше и Вени. Дани и Вени чакаха да мине движението по главния път и да пресекат до другия тротоар, който води до полицията. Тя не беше далечко от училище. Но също и се оглеждаха за учителката си да не ги види. Те си задаваха въпроса:
    -Дали ще ни повярват, да не си помислят, че се майтапим.
    -Ще видим.
    Стигнаха да полицията. Имало е 36 избягали побойници и полицията беше ангажирана с дискусии за тях. Седнаха на пейката и извадиха по 1 лист и химикал.
    -Дайте да напишем по 1 оплакване, за да ни повярват. С увода, тезата, аргументите какво ви е сторила учителката.
    Четирите започнаха да пишат усилено и бързо. Докато писаха мина братовчедката на Дани, прибираха се учениците от училище, настъпил бе обяд. Тани пита Дани:
    -Какво става, защо сте тук?
    -Заради учителката, много ни тормози. - и започнаха да разправят. От тук научиха, че и Тани е била потърпевша, и много други, на физическото насилие от страна на психарката. Тани каза:
    -Аз казах на татко, но той нищо не направи..( а баща и е пенсиониран полицай, т.е.чичото на Дани).И си продължи по пътя..
    Д.Д.В и В.постоянно наблюдаваха зад тях да не се появи учителката.
    -Оф, ако ни види, че сме в полицията, с нас е свършено, каквато е бясна.. не знам какво ни чака - каза Дани.
    Даже почти недовършили дойде реда на момичетата за полицията.
    Първо влязоха Дари и Вени, но и Дани и Дари след тях влязоха, защото всички са за един проблем. Влязоха в офиса на полицията. Имаше 3,4 полицая.
    -Я да ви видим, малки момиченца, какво ви води тук?! - лековерно почнаха полицаите.
    Д.Д.В и В започнаха да обясняват една през друга от вълнение и притеснение. -Ама чакайте, една по една.
    -Господин полицай, тази учителка тормози физически учениците. Удря ги. Повярвайте ни. Ето ни докладите. - и Дани даде листите.
    Полицайте започнаха да четат. Дани допълни:
    -Днес ме оглуши, щеше да ме остави глуха, още от малка, сложи си дланите на ушите ми и натискаше силно.
    -Да, така е, ние бяхме свидетелки, на мен ми зашлеви шамар - добави Дари.
    -Кара ни да рисуваме нецензурни неща - допълни Вени.
    -И много крещи, заплашва ни - добави Веси.
    -Как може такова насилие над 12,13г деца! - възкликна Дани. - Направете нещо! Уволнете я, накажете я, извикайте я даже тук пред нас да си признае! Момичетата вече бяха уверени в себе си, и все пак в полицията в безопасност се чувстваха. Полицаите взеха насериозно думите на петокласничките. След около 5,10мин.съобщиха на ученичките, че учителката им и тя ще дойде в кабинета, поканена е. Момичетата малко се стреснаха и развълнуваха, но както казах бяха и спокойни в присъствието на полицаите.
    Вратата се отвори, влезе учителката.. и наистина е психично болна, с влизането си почна да шамаросва и да крещи на момиченцата, пред очите на полицаите.
    -Видяхте ли какво прави?!!! - казваха децата.
    -Госпожо. Успокойте се..!
    По-късно полицаите извадиха досие за учителката с диагноза психично болна, опасна за учениците. Тъкмо щяха да я задържат, и....някакъв затворник избягал и изведнъж всички полицаи се юрнаха, и в кабинета познайте..останаха само момичетата и опасната жена сами! Момичетата бяха вцепенени и изведнъж:
    -Бягайтеееее..!!!-си казаха.
    И започнаха да бягат със всичка сила където намерят! През локви, стръмни баири, едвам ги изкачваха, а пък и учителката уж на възраст, но е само на метър от тях...
    -Да се разделим! - предложиха те. Дари, Веси и Вени успяха да стигнат до домовете си и да се приберат, но Дани тъкмо наближи и психарката я настигна, изправи се пред нея със страшния си поглед и зловещата гадаеща усмивка и...съня свърши с отворен край
    Дано да сънувам продължението тази нощ, и аз съм любопитна какво ще ми се случи! Благодаря за вниманието
    ОтговорОтговор с цитат
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest