- 10.01.14 07:31#1Цветомира
![Цветомира]()
Регистрация: 24.11.13Град: БургасОтговори: 1На моя любимКъсно е. След малко ще настъпи полунощ. Но си мисля за теб. Отново. Както винаги. Трябва да стана рано на сутринта. Трябва да се отърся от тези мисли. Но не мога... Заплитат се в главата ми, пленяват всяка частица, обгръщат клетките ми и си пробиват път в мозъка ми. И са толкова многобройни. От това до края на коя галактика и колко извънземно те обичам, до това какво бих правила, ако те нямаше, какво щеше да се случи, каква бих била, щях ли да си остана същата развалина. Нека ти разкажа нещо, но накратко, защото не искам да прихванеш болката ми. Всичко беше сиво, замъглено...фалшива радост, престорени усмивки, водопади от сълзи. Какво още? Да ти кажа ли какъв мрак беше, да ти кажа ли за всичките нюанси на черното, да си поприказваме за задушаващата депресия, стискаща ме за гърлото..затаена в мен, чакаща само да се излее, никак не звучи добре, нали? Имах навика да превъртам онези песни, тъжните за кой ли път... Ритъма им ме разтапяше и топли сълзи се стичаха от натежалите ми и подути влажни очи. Въпреки, че ме разплакваха, ги пусках отново и отново, за да облея всяка прашинка мъка и да я изплача, да прочистя сърцето си от тая ненужна мръсотия. И после да се чувствам като чисто нова, макар в ъглите да е останал още прах... И така, всяка вечер, толкова време подред...Но тайничко, нали съм силна, нали съм пример, нали съм мъжко момиче, неразрушимата, с най-широката усмивка, с най-топлото сърце... Слушай сега внимателно, ама виж с каква усмивка ще ти разкажа това! Изведнъж, като гръм от ясно небе, като топло лятно слънце през Декември всичко се обърна. Ти дойде, сякаш излязъл от книга, перфектен и от тук, и от там. Открадна сърцето ми...бързо, неусетно. Не, аз не се съпротивлявах, по своя воля натиках ръцете ти там, че да го вземеш по лесно. На такова щастие не съм свикнала, разбираш ли? Ти си нещо нереално. Мечта ми беше някой като теб, а сега в краката ми си паднал. Ще те хвана за ръка да се изправиш, ще поемем тежък път. Граници за щастието няма, щом обичаме се двама.Трудно ще е, знам...и ти го знаеш сам, но способна съм да преодолея всичко щом си с мен-да измина пътя стръмен ден по ден. Моята муза си сега, вече няма самота. Щастието мога да прегърна, любовта ти с ръце да обгърна. Караш очите ми да блестят по-ярко от най-скъпите диаманти, усмивката ми по искрена от на дете, сърцето ми топлиш като мек и нежен, романтичен топъл септемврийски залез. И те обичам истински, аха. Така силно, така безкрайно, така неописуемо, както никога досега. И... дори не съм обичала истински, ето защо знам, че това е истинско. Твоето присъствие, твоята усмивка, твоите очи, твоята любов-те са по-ценни за мен и от най-скъпия подарък. Мога още, още с месеци, с години да ти говоря, да разсъждавам, да се държа глупаво, да се смея, да лудея, да плача, да съм сериозна, малко сърдита, малко ядосана, но все така обичлива. Ти само стой до мен, дръж ме здраво, чу ли? Не ме пускай, никога, каквото и да става! Пък заедно ще преминем през всичко, ще се справим, вярвам! Вярвам в това, както вярвам в Бога!!! Вярвам в любовта ти, вярвам в теб. С часове да ти разказвам мога, с дни какво съкровище си ти за мен. Без заобиколки вече, сериозно и направо казвам-обичам те, не ще спра да ти го показвам!!! ОтговорОтговор с цитат - 13.01.14 04:06#2antoaneta ardashes
Регистрация: 02.01.14Град: СофияОтговори: 470от: На моя любимБраво,мисля,че си въздушна зодия, но помисли и за земните. По-малко чети тези сладникави романчета, които те отвеждат при мечтаните рицари. Помисли за близките си и за тяхните необходимости. Успех. :x: ОтговорОтговор с цитат
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest