- 10.01.14 07:14#1Цветомира
![Цветомира]()
Регистрация: 24.11.13Град: БургасОтговори: 1Нежно вдъхновениеИмаше нещо вълшебно във нея и какво е то не знаех,
не се разкриваше пред мене, нали съм аз си траех...
Наслаждавах й се тихомълком, с очи се вкопчих в нея аз,
а тя за малко ме погледна, и засмя се, но без глас.
Омагъосваше ме само с поглед и пленяваше ме с красота.
За нейната обич мечтаех, за малка капка доброта...
На пиано ми свиреше тя... най-красивият звук на тази земя.
Натискаше клавишите плавно и нежно,
сякаш стъпва по поле снежно..
Оставяше следа в сърцето ми, с всяка нота, с всеки звук,
за малко пренасях се в друга реалност и забравях съвсем, че съм тук.
Като сбъдната мечта седеше тя,
тъй нереална сякаш ангел беше, без крила.
Съвсем невинно свиреше, а този сладък звук се разнесе
и в моето сърце слънчев лъч на радост донесе.
Неочаквано запя и сякаш ме удари мълния...
Песен толкова прекрасна, толкова прочувствена дори,
а гласът й беше някак топъл, ясен, с глас прегръщаше съзнанието ми...
И в главата ми изникваха все такива, нежни поетични мисли.
То е лесно за писател да се вдъхнови от нещо малко,
но от устните и меки сякаш мед течеше, рози падаха от там,
и редях ги редовете, стих написах...цял роман.ОтговорОтговор с цитат - 13.01.14 04:14#2antoaneta ardashes
Регистрация: 02.01.14Град: СофияОтговори: 470от: Нежно вдъхновениеАх, нима?!?
Това не е Петрарка,
ни сладка песен,нито сладък звук...
Това е някой някъде отнесен
към друга есен... Друго търся тук,-
Жена мечтана, роза чисто бяла,
вълни и радости на слънчев бряг...
Целувам мойта роза зажадняла
за ласки, за любов, за светъл бяг,
за песни, за любовна изневяра,
че всичко пошло ме така изгаря
и тъмно сива вече е зората...
Очаквам твойта песен хвърковата...
@
ОтговорОтговор с цитат - 14.01.14 09:15#3мЕГИРегистрация: 21.11.10Град: ПловдивОтговори: 266от: Нежно вдъхновениеИ двете сте страхотни и много тактични
кефа ви сеОтговорОтговор с цитат
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest