- 10.01.14 07:11#1Съдбата да си непохватенНо работата беше там, че когато имах нещо хубаво в ръцете си, колкото и предпазливо да се отнасях към него, все някак го изпусках, губех, изтървах... Колкото по-силно го стисках, толкова по-лесно се изплъзваше от ръцете ми. Ах, тези несръчни ръце, точно те вредят на моето сърце. Не искам да губя това, което ме прави щастлива, но уви... Срещу съдбата не мога да се боря, нали? Аз, иначе ги пазя, тези ценни за мен неща, макар да съм ги изпуснала, в сърцето ми остават. ОтговорОтговор с цитат
- 13.01.14 04:23#2от: Съдбата да си непохватенТи мушице малка, защо кацаш по запрашени места? Крилцата ти ще се напрашат и няма да има с какво да се обезпаразитят.ОтговорОтговор с цитат
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest