- 24.11.13 11:48#1Цветомира
![Цветомира]()
НовакРегистрация: 24.11.13Град: БургасОтговори: 1Цената на една мечтаТъмнина и студ.Това било заключено в сърцето на шест годишната Лара Джоунс.Тя била необикновена.Имала изваяни котешки очи,остро лице,бледи устни и тъмни дрехи.Приличала досущ на призрак.В една мразовита зимна нощ тя излязла да се разходи в гората, както всяка вечер.Никой не знаел какво прави там.Някои казват,че търси изгубените си майка и баща, други, че баба й я праща на лов, а трети дори не искали да чуват за нея.Докато вървяла оставяла стъпките си по чистия сняг, приличащ на брашно.Влизала все по-навътре в гората.На рамото й се бе настанил един гарван.Минавало полунощ и Лара решила да се прибере.
-Къде беше?-загрижено,но спокойно попитала баба й .
-Не мога ли да имам личен живот?-промърморила малката Джоунс.
Старата жена била твърдо решена да промени живота на това момиче, за това събрала нещата й и взела два самолетни билета за Лондон.След два дни те вече били в големия град.Настанили се в изискан,пълен със знатни хора и тежки украси, хотел.Нищо от това не се харесвало на Лара, но тя си мълчала, защото любезността на баба й много напомняла на добротата на родителите й.С всеки изминал ден бабата успявала да отчупва по парченце лед от сърцето на Лара и да открива веселите детски мисли,щастливата й усмивка блестяла повече от всякога,тъмните дрехи и среднощните разходки изчезнали,устните й вече били алени като нар,нямало и следа от бледия цвят по лицето й.За две седмици Лара Джоунс се превърнала от мрачно и призрачно дете в щастливо и сияещо момиче.Пролетта пристъпвала бавно и тихо се прокрадвала между разцъфващите дървета,топлите слънчеви лъчи и лекия ветрец.Преди тези неща отвръщавали Лара и я карали да се крие по сенчестите места,така, както душата й се криела от щастието, но сега се наслаждавала на всеки ден.В една пролетна утрин,Лара,събудена от сияещите слънчеви лъчи,реши да се разходи.Тя слезе тихо по стълбите,а копринената й дълга нощница се спускаше след нея.Преди да стигне до голямата цветна градина зад хотела,на пътя й се изпречи един от знатните господа облечен в черен костюм и червена вратовръзка.
-Извинете мис,ще ме придружите ли?-със сериозен глас я попита той.
Малката Лара тръгна след него.Не знаеше къде отива но това не я притесняваше.Господинът я заведе в един голям черен бус пълен с господа облечени като него.
-Кога избягаха родителите ти?Къде отидоха?А сега къде са?Защо не се предадоха на полицията?Къде държат труповете?
Тези въпроси разтърсиха Лара и всичко весело в нея си отиде.Ледената обвивка отново се настани в сърцето й.От две години не беше чувала нищо за родителите си..Не знаеше къде са или защо са я изоставили,но в този момент не искаше и да знае.За миг пред очите й преминали усмихнатите и мили лица на майка й и баща й.Нямала избор.Малката Джоунс бясно бутнала господинът, който я довел тук и бягала с всички сили.Стигнала до една задънена улица,скрила се зад ъгъла и заплакала.След минута една добра жена се приближила.Без да казва нищо просто отвела Лара в дома си.Времето се нижело така, както есенните листа падат от старото дърво.Докато стане на осемнадесет Лара събрала достатъчно пари, за да се грижи сама за себе си.Сбогувала се с добрата жена,целунала й ръка и тръгнала сама по света, за да сбъдне мечтата си-да намери родителите си.Прекосила целия свят,питала къде ли не за тях,молила се да ги намери.Междувременно отново било зима-тъмна,студена и мрачна зима.В една от най-мразовитите нощи,Лара се досетила къде може би се крият родителите й.Веднага тръгнала и успяла да се качи на последния самолет.Рано сутринта,когато пристигнала, се запътила към една изоставена фабрика.Това била последната й надежда.Детските й спомени я довели тук.Сутрешният вятър рошел катранените й коси, а тя потрепвала.И ето,че след час вече стояла пред старата сграда.Една жена дошла при нея и гневно извикала:
-Ей,не виждаш ли, че тук не се влиза?Какво търсиш толкова рано?
-Мамо...-просълзено измърморила Лара.
В следващия миг отзад се появил висок мъж,леко прегърбен, с обрасла брада и оцапани от кръв дрехи.
-Коя е тази и какво иска?-сопнал се баща й.
-Не я ли позна?Това,от което избягахме се върна.Казах ти,че трябваше да убием това дете по-рано!-крещеше майката.
Толкова въпроси,спомени и заключения преминаха през главата на Лара, че тя не усети как лежеше на земята и умираше.Смисълът на целия й живот се загуби.Толкова въпроси останаха без отговор,толкова думи неизречени и толкова спомени оставиха само заблуда след себе си.Докато умираше,Лара Джоунс си мислеше какво щеше да стане,ако беше останала с баба си в онзи луксозен хотел.Защо й се бе случило това?Та тя беше толкова млада,изпълнена с надежда и мечти.Но ето,че вече Лара си бе отишла.От нея беше останал само малък хартиен лист.Гръмкото заглавие "Моите мечти" се виждаше отдалече.В списъка бяха включени много неща,повечето от тях нелепи,но единствено първото,изписано с много цветни химикали и украсено с различни цветя и сърца, беше задраскано."Да открия мама и татко,каквото и да ми струва", беше задраскано в вълнообразна линия,а списъкът беше изцапан с кръв.Горещ куршум беше пронизал леденото сърце на Лара. Животът й може да е свършил рано,но най-голямата й мечта се сбъдна,дори и да не стана така,както тя си го представяше.ОтговорОтговор с цитат - 29.11.13 07:36#2Gabriela Dimitrova
НовакРегистрация: 05.07.13Град: -Отговори: 7от: Цената на една мечтаСупер много е интересно но някак си много бързо се развиват нещата ако можеше да ги позабавиш малко и да сложиш повеече описание.....щеше да е върха!Късмет! 
ОтговорОтговор с цитат
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest