- 06.09.13 09:13#1Лилия
![Лилия]()
Регистрация: 06.09.13Град: СофияОтговори: -Дали той беше правМоята история започва от момента когато за кратко време се преместих да живея в София...
Там намерих човекът който ме разбираше, ценеше и обичаше. Бяхме много щастливи в началото, накрая дойде и първият ни спор, незнайно обаче стигнахме и дотам когато той каза, че дори и да се прибера някога при нашите те рано или късно ще ми обърнат гръб...
Така и стана!!! Разделихме с мъжа на мечтите ми, прибрах се на село при нашите, бяха перфектните родители. Гледаха как страдам и не ме закачаха. Показах на майка ми, че искам да бъда щастлива, че искам да преодолея бившият ми като излезнах със стар познат на разходка защото имах нужда да говоря с някой дори да не е по моята тема.
Прибрах се, а тя все едно се нахвърли върху мен, все едно нейното дете не трябва да е щастливо. Много ме нарани, какво трябва да направя за да е изгодно за всички, как трябва да постъпя.ОтговорОтговор с цитат - 08.09.13 10:49#2Слънчеви лъчи
Регистрация: 06.09.13Град: ВарнаОтговори: 3от: Дали той беше правПогрешно си разбрала майка си. Жената вероятно се опитва да те предпази от нова болка. Тя е майка - боли я, че страдаш. Сигурна съм , че се опитва да те предпази, повярвай ми.
Най-лесният начин да угодиш на всички е да се изнесеш и да се опиташ сама да се справяш в живота.Но не е лесно да го направиш. повярвай ми. Идва обаче един момент, в който всички ще те възприемат като самостоятелен, отделен индивид, който си подрежда сам живота и няма да посмеят да ти се бъркат
тогава ще разбереш, че въпреки трудностите в началото на самостоятелния ти живот , всичко си е заслужавало...
Аз постъпих така още на 19 години. Да, трудно беше. Да, гладувала съм. Но и ДА, днес всички гледат на мен с респект и никой не ми се меси в живота!
Сила, смелост и успех ти желая!
ОтговорОтговор с цитат
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest