- 09.01.11 03:29#1ОсиновяванеЗдравейте,
незнам дали съм попаднала на точното място, но все пак ще споделя наща история. Кандидат осиновители сме, и след определено време получихме писмо, че сме одобрени за осиновители, радостта беше неописуема, но пък и болката причинена от служителките в регионалната дирекция беше в пъти по голяма, и тъй като историята е дълга ще стигна до края.
На нас ни беше предложено болно дете, сиреч, че сме посочили, че желаем здраво дете, и най-грозното което е, тези данни не ни бяха предоставени на 1-вата среща, нито на 2-рата, но попаднахме на съвестен служител, който ни разкри тази информация.
Сега отново чакаме за друго детенце, но в първия случай с нас се подиграха.ОтговорОтговор с цитат - 10.01.11 02:53#2от: ОсиновяванеСъпричастна съм към вашата случка ако мога така да го нарека. Това е възмутимо как може да ви дадат дете, което е болно това вече е наглост, и при условие, че сте посочили датето да е здраво по добре циганче, но да е здраво според мен поне аз така си мисля.
И един съвет от мен, влезте в сайта на господари на ефира и си опишете в подробност вашата история и друг съвет, има в интернет телефона на уницеф това е тяхна инициатива и се обадете да се оплачете за случая това са извън всякакви принципи и може би ще има влияние надявам се разгласете колкото се може повече за вашия случай иначе ми се струва няма да имате в скоро време добри новини.
Желая ви от сърце УСПЕХ пишете ми ако има новини. ОтговорОтговор с цитат - 10.01.11 04:40#3от: ОсиновяванеБлагодаря за съвета, ще направя така, както ме съветвате. При някакъв отговор веднага ще пиша!ОтговорОтговор с цитат
- 12.01.11 10:43#4от: ОсиновяванеА в крайна сметка от какво е болно това дете, защото примерно ако е нещо лечимо не виждам какъв е проблема (разбира се и финансово ако сте добре не виждам къде е проблема), а ако си е нещо вродено вече не знам...ако наистина ще осиновявате дете трябва да го искате много силно и да го обичате разбира се.
Иначе е много подло така да не ви запознаят с информацията за детето от по-рано. ОтговорОтговор с цитат - 13.01.11 04:20#5от: ОсиновяванеНаистина го искаме много, и детето ни грабна още от първия миг в който го видяхме, а заболяването на детето е-епилепсия и вродена умствена изостаналост, аз не смятам че тези заболявания са за пренебрегване. Наистина постъпиха много подло.ОтговорОтговор с цитат
- 13.01.11 10:32#6от: ОсиновяванеТова са доста сериозни заболявания наистина... сякаш детенцето се е нуждаело от вас точно сега, така е трябвало да стане според мен. Не винаги имаме това, което искаме, с повече любов всичко ще се оправи. ОтговорОтговор с цитат
- 14.01.11 07:12#7от: ОсиновяванеБлагодаря Ви от сърце, за куража и подкрепатаОтговорОтговор с цитат
- 14.01.11 09:38#8от: ОсиновяванеЗдравейте, не зная какво бих направила на ваше място... Накратко за мен-родих прекрасно здраво момченце, всичко беше наред до шестата му година...После дойде диагнозата епилепсия, с която се борим и до днес.
Наистина е много трудно. Трябва много търпение и любов. Ако мислите, че може да се справите и въпреки болестта, пожелавам ви успех. Дори да си вземете здраво детенце, няма никаква гаранция за бъдещето, за всичко, което може да се случи.
Нужна е само много любов и подкрепа за тези деца. Може би вие сте точно тези, от което има нужда това дете. Консултирайте се със специалисти, може би е лечимо. Пожелавам ви успех и търпение.ОтговорОтговор с цитат - 14.01.11 11:32#9от: ОсиновяванеЗдравейте, пожелавам ви от все сърце да стане чудо и детето ви да оздравее. Честно да ви кажа ние епилепсията, като чели бяхме я приели, въпреки че и тя не е за подминаване, но умствената изостаналост ни притисни още повече.
Вие сте права, че никой не е застрахован за в бъдеще какво може да стане, но грозна и потресаваща беше постъпката на хората от институциите. Благодаря ви за написаното. И дано при вас да стане чудо и всичко да се оправи.ОтговорОтговор с цитат - 08.10.11 05:33#10от: ОсиновяванеСтава ми мъчно като гледам как всички говорите за това болно дете, сякаш е една непотребна вещ или боклук. То е човешко същество все пак. Защо гледате на осиновяването като на пазаруване ? В живота не е така. Да отидеш просто и да си избереш дете. Никой не решава дали детето му ще се роди болно или здраво. Да имаш дете е един прекрасен дар, пък дори и да е болно. Иска много повече грижи, но и дава повече любов. В този дом няма кой да му ги даде тези грижи и след като навърши 18 години, то ще бъде изхвърлено на улицата като мръсно куче. Така ли трябва да е ? Казвате, че са се подиграли с Вас, защото са ви предложили болно дете. Каква вина има то ? С него не се ли е подиграла съдбата ? Сякаш му е приятно да е затворено в едно непотребно тяло. /не знам какъв е проблема му, просто давам пример/ Това дете има шанс за по-добър живот и Вие сте този шанс. За едно здраво дете има по-голяма възможност да бъде осиновено и е по-лесно да се отгледа. Докато си е чисто геройство да отгледаш болно дете и да го гледаш всеки ден с любов, а не с презрение. То винаги ще ти се усмихва и ще те обича, ще е благодарно, ако го научиш какво е състрадание. Видели ли сте го това дете? Ако Ви го дадат в ръцете да го подържите за малко, да го прегърнете и да го полюлеете, ще видите какъв дар е всяко едно дете, било то болно или здраво. Боли ме като чета как го виждате вие, това малко същество, което навярно никога няма да бъде щастливо без едно истинско семейство. Не бъдете такива, просто защото не се знае какво може да е вашето дете. Всеки заслужава шанс. Най-вече децата. Пожелавам Ви да осиновите прекрасно дете и да го обичате, както и то Вас, но няма как да не си представите как би било, ако осиновите болното дете, нали ? Не казвам, че трябва. Не казвам да го направите. Това е личен избор, Ваш избор. Мнението ми е, че не трябва да отхвърляте другите възможности. Най-доброто не винаги е най-правилното. Успех с осиновяването. ОтговорОтговор с цитат
- 09.10.11 05:06#11от: ОсиновяванеЗдравейте! Споделила съм от какво беше болно детето, но сега отново ще го кажа - вродена умствена изостаналост и епилепсия. Знаете ли - попитах служителката от отдел Закрила на детето, не и ли е съвестно и мъчно за детето, защото ние сме големи хора и макар и трудно ще го преживеем, но подлагат детето на още стресове. Така, че никога не сме смятали децата за стока, която да избираме, но все пак искаме детето да ни радва, а не да го гледам как се мъчи и страда и да не спират сълзите ми, достатъчно плаках.ОтговорОтговор с цитат
- 07.03.13 04:05#12от: ОсиновяванеЗдравейте,много съжалявам за това което ви се е случило!И много се ядосвам на такива изказвания,като тази дама-че дечицата не били стока...и т.н.Щом могат да дават толкова съвети,защо след като имат финансова възможност и ако изобщо имат СЪРЦА,всеки не си осинови по едно детенце и така няма да са пълни домовете.А само могат да лаят месеца.Ние със съпругът ми,си бяхме подготвили документите за осиновяване,но след като взехме свидетелството за съдимост на съпруга ми,много се ядосах.Понеже той е съден преди 15г,и не са го реабилитирали,му изписали всичките дела...Направо откачих...И така не ги подадохме,защото първо трябвало да се заведе дело,да му се изчисти досието и тогава.В момента сме в чужбина,но за да кандидатстваме трябва да е от тукашните институции,а тук е много скъпо-и на всичкото от горе се нареждаме на опашката редом със тукашните кандидати,което не е честно....Но нашата история е доста дълга...Но вие не се отказвайте и се въоръжете с търпение!Желая ви много късмет,и нека по скоро някое слънчице влезе у дома ви!Прекланям ви се!ОтговорОтговор с цитат
- 07.03.13 10:50#13от: ОсиновяванеЗдравейте,не губете надежда,ние вече си имаме една прекрасна дъщеря,която вече е на 1год 6 месеца,чакането си заслужаваше,пожелавам в от все сърце това щастие,което ние изживяваме скоро да го изживеете и вие,а аз съм сигурна че ще стане-успех ,късмет и весел празник утре-пишете ми ще се радвам ОтговорОтговор с цитат
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest