Sanovnik.bg»Форум»Паранормални явления и способности»Спомени от бъдещето?

Спомени от бъдещето?

  • 16.01.13 07:12#1АниАниРегистрация: 16.01.13Град: -Отговори: -Спомени от бъдещето?Здравейте.

    Търсих из нета, но не можах да намеря нищо добро, затова се обръщам към вас. Става въпрос за нещо, което ми се случи скоро. Не е за първи път, но просто не съм обръщала внимание.

    Това, за което говоря е следното - в една съвсем обикновена ситуация просто си седях в стаята, приказвайки с мой приятел. В един момент той се обърна с гръб към мен да вземе нещо и тогава просто..не знам..почувствах, че го виждам не сега,а в бъдещето, защото просто знаех, че в този момент той е на 24, което ще стане след 3 години...Като дежавю, вече си виждал това, но от бъдещето. Беше просто изведнъж,за 1-2 секунди, нищо повече.

    Дали е възможно наистина например да е някакво видение или си втълпявам? Не знам, не съм особено веща в тези неща, затова питам вас. : )

    Всяко мнение ще ми от полза. Благодаря ^^
    ОтговорОтговор с цитат
  • 18.01.13 12:21#2йоанайоанаРегистрация: 10.09.12Град: ВарнаОтговори: 3от: Спомени от бъдещето?И аз също по някой път .Майка ми също или по-точно ми е познато вчиско това сякаш го иживявам за 2-ри пътОтговорОтговор с цитат
  • 05.03.13 05:54#3CR7CR7Регистрация: 02.03.13Град: -Отговори: 15от: Спомени от бъдещето?Ахх, мислиш ли че можеш да си спомниш нещо от бъдещето?! ако наистина можеше, щеше да знаеш че просто скоро ще влизаш в лудница :x: :x: :x: :x: :x: ОтговорОтговор с цитат
  • 05.03.13 05:57#4АзАзРегистрация: 02.03.13Град: ГрадецОтговори: 19от: Спомени от бъдещето?Може ли някой да ми обясни как се СПОМНЯ БЪДЕЩЕТО?!ОтговорОтговор с цитат
  • 03.04.13 08:22#5ПавлинаПавлинаРегистрация: 01.04.13Град: -Отговори: 11от: Спомени от бъдещето?Преди година работех, като продавачка в будка около завода "Кремиковци" , обслужвах ме предимно хората работещи в завода и много малко странични хора идваха да пазаруват при нас. Утрото беше много странно и тихо, не се чуваше обичайният шум на машини и коли, всичко беше някак си спокойно. Към десет и половина сутринта аз излязох на вън да подишам малко въздух и се заприказвах с жената която чистеше улицата. Тогава забелязах. че към магазина се приближаваше жена, облечена малко странно, но стилно. Угасих си цигарата и влезнах вътре, явно беше някаква нова работничка от завода и искаше нещо да си купи. Тя се оглеждаше доста любопитно, по витрината, гледаше вафлите, гледаше шоколадите и шоколадовите яйца и още много други лъскави сладости... После каза. "А вие по колко имате право да продавате от тези на човек?" Аз отговорих, всеки купува кой, колкото желае и добавих с усмивка и колкото му стигат парите....
    Жена та ме гледаше, виждаше се, че беше радостна и щастлива от това което чу. "Дайте ми тогава 10 от тези, не 15 и от тези дайте моля да речем 12 и т.н...
    Гледах я, тя май искаше да изкупи магазина, оглеждаше вафлите и шоколадите така, като чели не беше яла никога. После и казах "86лв и 32ст.
    Видях жената се замисли малко, може би и се стори скъпо не зная, но бръкна в чантичката си и извади парите. С лека загадъчна усмивка ми ги подаде.
    Тя ми даваше пари, които отдавна вече не бяха в обръщение. Това бяха старите пари, които вървяха още през комунистическо време, когато бяхме Народна Република България.
    Когато и казах, че парите не се приемат тя се удиви. Помисли, че магазинчето е заредено с такива стоки защото тук се пазарува с долари.
    Какво ставаше нито аз нито тя имахме представа, тогава аз я попитах. Как се казва,тя знаели къде се намира и чувства ли се добре.
    "Разбира се, че знам" Отговори тя "аз съм Мария Томовоска, а вие отказвате да вземете, народни пари в магазина "
    "Попитах я знае ли коя година сме?"
    Тя отговори, че знае намира се, че не е луда, и да внимавам как говоря с нея. След това добави 1987г.
    Накарах я да поседне, донесох и вода, а тя през цялото време се съпротивляваше и упорстваше, казваше: "Не ме прави на луда " А аз и казвах сега, сме 2012г. като доказателство извадих телефонът си показах и го, тя изпадна в нещо като екстаз от него, гледаше го с такова любопитство )))
    След това ми обясни, че като била на работното си място токът изведнъж спрял и тя просто отишла до магазина да си купи баничка, а гледа нова продавачка и толкова много лъскава стока, толкова много неща се продават, че и се искало всичко да купи.
    След дълга дискусия със нея аз останах потресена, явно беше че тя наистина вярва, че сме 1987г. Тогава позвъних тайно в Полицията и казах, че при мен има жена в безпомощно състояние. Обадих се на един мой познат полицай от които исках да разбера знаели нещо за Мария Томовоска, а той ми каза да в архивите я има като безследно изчезнала, от работното си място през 1987г тя била на 34г. Пред мен стоеше жена на видима възраст малко повече от 30г. и се дивеше на лъскавите опаковки на продуктите в магазина.
    Полицаите дойдоха и я взеха, от тогава не зная нищо за нея!
    ОтговорОтговор с цитат
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest