- 07.11.12 07:20#1Човекът е дух, затворен в тялоМного хора приемат съществуването на душата, респективно и на духовете, но отричат възможността да се контактува с тях, тъй като материалното не може да влиза в контакт с нематериалното. Това се базира на липсата на знания за естеството на духовете. Възприета е съвсем неточната версия, че те са абстрактни, неясни същества.
Тялото е само дреха, която духът напуска, когато тя се изхаби. След смъртта духът съблича първата, материалната, но не и втората, полуматериалната, която служи за връзка с тялото. Тази полуматериална обвивка в човешката форма образува за духа флуидно, мъгливо тяло, невидимо за нас в обичайното си състояние, притежаваща някои свойства на материята. Духът тогава не е абстракция, а същество - ограничено и очертано, на което се иска да бъде видимо и досегаемо, приличащо на човешките същества.
Въпроси...
Ако духът иска да контактува с човек, значи той иска да обмени някаква информация с него. И защо не? Какво е човекът, ако не дух, затворен в тяло? Защо свободните духове да не могат да контактуват с пленените, също както свободен човек може да контактува с окован? След като приемате оцеляването на душите, защо да не приемете оцеляването на чувствата? След като душите са навсякъде, не е ли естествено да се мисли, че душата, която ни е обичала през живота си, ще е близо до нас и след това и ще използва за това предимствата на състоянието си? Нима през живота си не е въздействала върху материята на тялото? Нима не е била тя тази, която е направлявала движенията му? Защо тогава, след смъртта си, бидейки в съгласие с друг дух, ограничен в тялото си, да не използва това тяло, за да изрази мислите, както някой ням би използвал говорител, осигуряващ контакта му с говорещите? (Алан Кардек)ОтговорОтговор с цитат - 08.12.12 07:50#2от: Човекът е дух, затворен в тялоточно това е прераждането.тялото умира а душата влиза в друго тяло.ОтговорОтговор с цитат
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest