Sanovnik.bg»Форум»Говорилник»Приказка за стъкления човек

Приказка за стъкления човек

  • 13.12.10 11:23#1мЕГИмЕГИНовакРегистрация: 21.11.10Град: ПловдивОтговори: 266Приказка за стъкления човекСтъкления човек никога преди не бил идвал на Земята. Всичко тук му изглеждало толкова необичайно – дърветата, улиците, сградите... И всичко било толкова красиво и вълшебно. Той обичал всичко на Земята. Освен Вятъра. Защото Стъкления човек бил направен от крехко и нежно стъкло и дори лекия полъх можел да го пречупи на две. За това откакто дошъл тук, не бил излизал от стъклената си къщичка. В слънчев и ясен ден на чупливата му вратичка се почукало съвсем леко и внимателно.
    - Кой си ти? – Попитал Стъкления човек.
    - Аз съм малко дете. Няма да те нараня – отговорило тънко и невинно гласче.
    - Защо си тук?
    - Искам да те помоля за малко шоколад – отново се обадил гласа.
    Стъкления човек отворил вратата и на прага се показало сладко момченце с червени бузки и големи черни очи. Косата му била разрошена, а дрешките - измърляни.
    - Какво е шоколад? – Поинтересувал се Стъкления човек. Не бил чувал за такова нещо през живота си. – Аз никога не съм излизал от моята къщичка. Хубаво ли е навън?
    - Никога ли? – Ахнало детето. – Ела с мен. Аз мога да ти покажа толкова много неща! – Въодушевено извикало то.
    - Не мога – тъжно му отвърнал Стъкления човек. – Аз съм толкова крехък, че ако духне вятър ще ме пречупи на две!
    - Но грее слънце! Няма страшно, ела с мен! – Усмивката на момчето подмамила Стъкления човек и той колебливо излезнал от своята къщичка. За първи път видял дърво на истинско, за първи път усетил лъчите на слънцето.
    - Толкова е красиво! – Не се въздържал той.
    - Ела, ела! Хайде да тичаме!
    - Аз не мога да тичам – въздъхнал Стъкления човек. – Ако тичам ще се счупя.
    - Тогава хайде да скачаме!
    - Не мога да скачам. Ще се счупя.
    - Можем да си играем... с топка!
    - Не мога да играя с топка. Тя ще ме удари и ще ме счупи – проплакал Стъкления човек.
    - Толкова е тъжно! Няма нищо по–весело от това да тичаш с вятъра, да подскачаш на воля, да можеш да си играеш – извикало детето.
    “Там, откъдето идвам никой не си играе. Никой не се забавлява. Там няма слънце и няма вятър. Там всичко е крехко като мен.” – помислил си Стъкления човек.
    - Искаш ли да си купим сладолед – продължило детето.
    - Аз не мога да ям.
    - Тогава... кола?
    - Аз не мога да пия.
    - Ах, сигурно ти е много трудно! Ела ми на гости у нас! Можем да си играем в басейнчето ми! Времето е толкова хубаво.
    - Не мога да дойда у вас. Прекалено крехък съм и ако се ударя в нещо, ще се счупя. Не мога да си играя във вода, защото тя ще повреди стъклото ми.
    - Тогава... Хайде да отидем в парка! Ще хвърляме корички на патките в езерото.
    - Не мога, защото ще се подхлъзна на тревата и ще падна. И ще се счупя.
    На детето му станало тъжно. Искало да зарадва Стъкления човек с нещо. “Сетих се!” Изплезило се по един страшно забавен начин и започнало да се смее от сърце. Стъкления човек само го гледал тъжно.
    - Аз не мога да се смея. Направен съм от стъкло – обяснил той.

    Стъмвало се. Детето трябвало да се прибира. Стъкления човек останал сам на улицата. Той не можел да се смее, да яде или пък да играе. Но някъде навътре в крехкото стъкло туптяло горещо сърце и това сърце го боляло. Защото нямал приятели. Защото не могъл да се смее, да яде или пък да играе. И защото толкова много хора го могат, а не го разбират.

    Дали ви е била интересна тази странна за разбиране приказка на мен лично доста ме задълбочи а на теб как ти се стори?
    ОтговорОтговор с цитат
  • 26.02.11 02:02#2BeBsSsBeBsSsНовакРегистрация: 25.02.11Град: -Отговори: 7от: Приказка за стъкления човекТази приказка има в себе си много смисъл. Всички ние можем да се радваме на живота, да се забавляваме и да се смеем, но има и хора, които не умеят да се наслаждават на малките неща от живота, но всъщност само губят от това.ОтговорОтговор с цитат
  • 08.03.11 10:04#3мЕГИмЕГИНовакРегистрация: 21.11.10Град: ПловдивОтговори: 266от: Приказка за стъкления човекДа, така е, за съжаление има и такива хора, сноби ли как да ги наречем, но именно за това я публикувах. Ако мога поне малко да променя и този тип хора, няма как да не се замислят, ако я прочетат по внимателно. Благодаря ви все пак за добрият отзив.ОтговорОтговор с цитат
  • 03.07.12 11:53#4ТeddiТeddiНовакРегистрация: 19.08.11Град: -Отговори: 89от: Приказка за стъкления човек :cry: :cry: Много е разчувстваща, направо ме натъжи.. Горкото стъклено човече..!! :cry: :cry: :cry: :cry: :cry: ОтговорОтговор с цитат
  • 24.06.13 07:07#5dianadianaНовакРегистрация: 23.04.13Град: -Отговори: 7от: Приказка за стъкления човекmnogo tujna prikazka :cry: :cry: :cry: ОтговорОтговор с цитат
  • 14.01.14 04:29#6antoaneta ardashesantoaneta ardashesНовакРегистрация: 02.01.14Град: СофияОтговори: 470от: Приказка за стъкления човекBebsinka- Лелеееееееее какво ти е на устата???...

    Горкото... а какви ли ще бъдат децата от епруветки?!?...     ОтговорОтговор с цитат
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest