Вътрешно в себе си знам,че смъртта от която се страхуваме не е краят!Няма да разказвам всичките си наблюдения и преживявания потвърждаващи тази моя увереност,но ще ви споделя само факта,че когато съпруга ми почина на 29.11.2012г аз го помолих да идва при мен,да ми показва че е с мен,да бъде птиче което ще идва на прозореца ми и вярвайте ми почти всеки ден това се случва като при това последните няколко дни бях далеко от дома си и там където бях същото врабче ме намери и ме придружаваше почти постоянно!
Всеки би могъл да изпадне в състояние на безпомощност и ако не ние самите,то някой член от семейството ни!И трябва ли да го игнорираме или трябва да се опитаме да му помогнем?!И ако преживяваш някакво нещастие или нечия загуба то как точно да се радваш на живота и да приемеш нещастието с усмивка?!
Макар да не звучи много логично ще се съглася с част от твърденията базирайки се на моят личен опит!Само да преди 30 години нямаше нито свински,нито телешки нито какъвто и да е смъртоносен грип!Да не говорим за луда крава и тем подобни!А ракът във всичките му форми беше рядко заболяване!
Е това с котката направо ме разби!Представям си как спирам на булеварда,задръствам движението и почвам да си обикалям колата като хахо докато шофьорите ме псуват!Голям майтап!
Всичко това е прекрасно и успокоително за всички нас,които сме загубили любими хора!Но аз искам да имам същите хора в живота си,в този живот тук и сега такива каквито бяха ,с усмивките и лицата които познавам,със своите добри и лоши черти,с всичко което бяха преживе!Много се надявам да са намерили покой и в други измерения,но това не спира да ме кара да се чувствам ощетена и самотна!Искам си живота и хората вътре в него така както го помня неотдавна!
Сюжет едно към едно от Холивудска фантастика!Ако ще идват да ни атакуват никакво убежище няма да ни спаси!Кой мравуняк може да се скрие и оцелее ако човек реши да го разруши и унищожи!
До преди два месеца преди да почине съпругът ми винаги си помнех сънищата,дори такива от детството ми защото
винаги са били ярки,цветни,емоционални независимо дали са с положителен или отрицателен заряд!изумително е че помня сънищата си още от тригодишна възраст!Но преди по малко от два месеца след кратко боледуване почина съпруга ми който настоятелно искам да сънувам точно в такъв обичаен за мен ярък сън,но уви не се получава-или сънувам нещо мимолетно или мъгляво,или не си спомням какво съм сънувала.По някое време едва след обяд си припомням нещо откъслечно и кратко и съм сигурна че съм имала обстоен сън,но не мога да го възстановя в съзнанието си!Защо - той ли не иска да знам сънят си или има друга причина?Моля,дайте някакво обяснение!
Моите коментари