По принцип е така, но Бог ли ти дава да продължите, той ли ви дава сили да живеете, не е сте ли самите вие, е да всеки трябва да вярва в нещо, но щом вярвате в Бог, вярвате ли в себе си? Дали той или вие самите си давате силите? Като е религия защо не върнем езичеството, това е бил нашият корен ? То даже всички са били езичници, ама на Византия е християнска и айде за признание и ние да сме такива, и що да не избием българите, ето това предателство може би в довело до избиване на християните за мюсюлманство. А поповете повечето не са ли мошеници, нали са верни на Бог? всеки да си вярва, но как вярвате в това, което не сте виждали? как се е доказал Бог, че го има, като виждате какво става със света или просто е изгубил контрол ? Болката на хората ги прави силни, инстинктът за съхранение, прави някого силен, в един момент се осъзнава, че няма нищо, в което вярваш, къде ти самият си виновен и т.н. Всеки има мнения, гледни точки, за това сме различни мислейки. Всички нали с големи Християни, главни не главни, като има пари, Бог няма, дори за попове и подобни! Не мислите ли ?
Моите коментари