Няма човек без ангел пазител.Това е Божия милост към човека.Аз имах няколко кошмарни случки и ако не беше моят ангел,отдавна да не съм жива.Накратко ще ви разкажа - преди няколко години бях в Петрич при човек,който искаше да се ожени за мен.До тук,добре.Но,този човек още първата нощ преъртя и към един часът след полунощ ме дръпна и каза:'тръгвай да те запозная с баща ми.'Извика такси и му нареди да кара към гробищата.И аз и шофьора се смразихме от страх.Таксито спря,'женихът'му плати и човекът изчезна яко дим.Заскърцаха портите на гробищата и насила бях вкарана вътре.Мерзавецът ме хвана здраво и ме поведе из гробовете.Не по пътека,а газехме през гробове.Тогава си казах,до тук ти беше животът момиче и примрях.Чувствах,че стъпвам ту на земя,ту на камъни и навлизахме все по навътре.Навътре?!Къде точно,незная.И преди да изгубя съзнание,чух глас/вътрешен или някъде около мене/и този глас ми повтаряше непрекъснато следните думи:'Дете,гледай към небето и нито за миг в краката си'.Мигновенно се хванах за тези думи,като удавник за сламка.В следващия момент изродът се сви и започна да крещи от болка в главата.Пусна ме и аз използвах тази секунда,за да бягам.Гласът ме направляваше къде да тичам,за да изляза от гробищата.Онзи ме гонеше.Аз бягах.Но в един момент,аха да ме хване почти на изхода и се спъна.Изскочих от гробищата и започнах да крещя:'Помоооощ'! Вярвайте ми,като по поръчка спря кола.Шмугнах се в нея,без да зная кой е шофьорът и само промълвих:'карайте към центъра'.Пристигнахме и чак тогава погледнах кой ме спаси.Беше млад мъж с невероятно добродушно лице.Благодарих му,че ме спаси и го попитах как се казва,за да запаля свещ за негово здраве.Той едва доловимо се усмихна и каза:аз съм Ангел.Успях да кажа само:'Боже' и изгубих съзнание.Било е закратко,защото когато отворих очи,Ангел обливаше лицето ми с вода.Казах му,че съм от София и го попитах за първия автобус.Той ми отвърна:'нали съм твоят Ангел,ще те закарам до вас'.И така в ранните часове на новия ден,Ангел спря пред дома ми.Не поиска никакви пари.Обърна колата и си отиде.Никога повече не го видях,но в трудни мигове винаги си спомнам за него като мой Ангел-спасител!А,думите'Гледай само небето и нито за миг не поглеждай в краката си',продължавам да ги 'чувам'за съжаление все по-често.Никога моят ангел пазител не ме изостави.На него дължа няколко пъти буквално живота си.Слава на Бог!Творец,вседържител,пазител и съдник!
Моите коментари