Моите коментари

Да ,това с камерите е звето на предвид и ще бъдат поставени в най-скоро време.

Здравей. Аз имам същият проблем от доста години. Още от дете съм усещала тези неща и моите родители казаха, че това е въображението ми. В началото ме бе много страх и аз си казвах, че си въобразрявам. Но когато започнах да виждам сенки, лампите сами се светкаха и гасеха, чувах тропане и тем подобни разбрах, че не в мен е проблема. Но с времето свикнах, приех го за нещо нормално, дори съм имала случаи някоя вечер когато съм много изморена лампите ми се светкаха, гасеха. Дори веднъж ми се влкючи компютъра, аз се изправях в леглото и започвах да се карам като с човек и всичко преставаше. Не се страхувай от това, аз съм вече на 16 години и все още не съм умряла(поне до колкото знам съм жива. Дори съм имала случаи, в които са ме блъскали по сълби и съм падала, но не е било кой знае какво падане. Все пак погледни го от веселата страна, никога няма да се чувстваш самотна, защото винаги нещо ще е с теб. Ако имаш нужда да споделиш с някой, който е преживял същото, скайпът ми е: silwiq21. Не се плаши.

И аз се замислих за починали мои близки след като видях коментарите и се сетих, че началото на февруари преди доста година почина калеко ми. Те живееха много далеч така, че аз не можах да се сбогувам с него. Аз не си го спомням добре, но помня, че когато сме били заедно, винаги ме е закрилял. Тогава бях малка и ме беше страх да си пробия ушите за да си сложа обици, но той ми беше изпратил по пощата едни златни обици и беше написал, че другият пък когато ме види, да съм с тях, но така и не се видяхме повече. След като той почина ,аз спрях да казвам на други те ми калековци калеко, ами нещо друго, чичо или др. За мен той бе единствения ми калеко.

Да, циганин е.