Моите коментари

Благодаря ви, че ми помагате!

Единственото на, което вредят тези сили е личния ми живот. Затворих се в себе си и после се ядосвам на хората, за това че не ме разбират. Справям се единствено като пиша книгата си.

Аз, вярваш или не, виждам аури, но не като яйце обгърнало човека, а като неравен, сякаш, накъсан кръг. Не знам как съм получила тази "дарба" имам я от както се помня. Дали е заложено в човек или пък се развива с практика незнам. Аз не съм тренирала за да виждам аури, но ако някой има друго мнение ... . Това е от мен, надявам се да съм те помогнала.

Моя позната ми е разказвала същата история, само че когато вече е гледала отгоре тялото си е решила да се върне защото хората на земята са и липсвали прекалено много или нещо такова.

Поговри с майка си или някой друг по- близък, но мила тук не е мястото да разказваш такива истории. ;-) Желая ни късмет и всичко най- добро за напред!

Защо не ми вярвате??? Търся помощ при вас, а вие ми говорите за някакви филми. Това, че не можете да ми се доверите не означава нищо повече от това, че не виждате по- надалеч от носа си. Има такива хора като мен, които може да се радват, че имат способности като моите, но и същевременно да им тежи тази отговорност. Извинете, ако съм Ви обидила по някакъв начин, но просто търся помощ, а не внимание.

Извинете, но допуснах малка грешка при предния коментар вместо искам съм написала неискам. Харесвам силите си повече от всичко за това не ме разбирайте погрешно като четете предния коментар! :)

Ако, може ми пишете лично съобщение за това какво всъшност съм, защото вече не мога да се сдържам. Благодаря предварително!

Според мен някой или нещо се е опитвало да ви каже, че не трябва да видите нещо или това което сте видели просто не е трябвало.

Според мен това е работа на мозъка ти. :)

Ами, на мен ми се случват постоянно такива неща, може би мога да ти помогна.

Благодаря ви много! Всъщност аз не искам да се противя на това, което съм, на мен ми харесва и искам да изживея тази магия докрай. Не смятам, че е редно да бягам от това което съм. Наистина ме е страх от това което правя, но такъв е живота - нечестен.

Благодаря ви много. Аз обаче не намирам нищо общо с това, че съм индигово дете. Понякога даже си мисля, че това са глупости. Бихте ли ми обяснили какво точно трябва да представлявам.

Да май така се случва. Когато пътувам с автобуса към вкъщи винаги сядам на едно определено място. Там където мога да виждам всички. Когато се загледам в някой човек, той моменталално извръща глава и в тогава аз усещам нещо. Например, ако е болен усещам и аз, ако мисли нещо лошо го чувствам като болка, но ако е добър започвам да се смея. Надявам се, че съм ви отговорила на въпроса. И аз не си измислям, а търся помощ. Повярвайте ми имам голямо въображение, но това не е измислено, по- скоро написано от страх за бъдещето ми.

Пишете ми, моля.