Моите коментари

Имаше..., но се оказа, че съм й твърде досадна с "измислените си проблеми" (тук си позволих да я цитирам)

За жалост съм все още на 16. И нещата, които са ми скъпи, не са никак много.

Бих го питала, но ме е страх какъв ще е отговорът му, а и не поддържаме връзка вече, никаква.

Да, липсва ми и, може, би ще го забравя, но мисълта дали аз му липсвам така, както той на мен, ме убива. И сеща ли се за мен изобщо? Най-вероятно, не, ужасно е.

Ами, мила, не изживявам това, което ми казва сърцето, защото искам да си запазя приятелката, а и не съм убедена дали момчето изпитва към мен същото, което аз към него.