Моите коментари

Едно такова ми е, всичко ми е безразлично, от нищо не се впечатлявам, хората са ми някакви еднакви всичките, живота ми е една тъпа игра с хубава графика. Еднообразие всеки ден, един затворен кръг, който се върти и върти, все едно и също. Като бях малък не бях така, добре си спомням това, може би защото съм бил дете и живота ми е бил забавен, не знам..Мисля си, че един ден ще се събудя и че всичко ще си е както, като бях малък, интересно, забавно, весел живот. Не усетих как минаха годините и как се превърнах в това което съм сега. Не живея безцелно, уча имам приятели имам си почти всичко нужно за добър живот, но сякаш тия неща не ми правят впечатление. Дали без тях или с тях, имам чувството, че няма да има промяна. Не знам дали живота ме очука така, травмата от детството ми ли беше, не мога да намеря причината в себе си. Вечер трудно спя, често си фантазирам, представям си друг свят. Казаха ми ще се оправиш като почнеш лекции, ще се занимаваш с нещо деня ти ще минава, но уви, не е така, промяна никаква. Когато съм почивка и започвам да си мисля за разни работи, става една объркана каша в главата ми която все повече се задълбочава и ми пречи на мисленето, продължава с днии.. Имам чувството, че съм ненормален, как може от едната тъпотия, за която си мисля, да се превърне в някакво велико разсъждаване и мислене, чак толкова, че ме прави неадекватен направо.. Сложно е, и трудно го обяснявам, едва ли някой ще разбере това, но все пак ако има някой ще е добре. Мозъка ми е натоварен повече през почивните дни, отколкото по време на учене, лекции и т.н. Това е просто, живея като някакъв призрак, който не принадлежи на този свят..