Моите коментари

Вече почти не ми прави впечатление. Честно да си призная, не е като да не ме е страх, но си викам каквото ще става, ще става. Почвам да си тананикам някоя песничка и си крача по тъмните улици.

Роси, тогаз не ме е страх. Говоря само, ако съм съм както каза, влизам във филма.

Ще се предприемат някакви мерки, няма да остане така. Страх не страх, с подвита опашка и айде, мерси за съветите.

Амм, значи да си представя, че виждам някой дух и ей така, да си подмина после ще четете некролози. :D

Точно, това че не съм побойник нещо и колкото и да се ядосам на някой го държа в себе си, а ни избликвам в побойща.