Това е променено психическо състояние и поведението, което най-често се свързва с употребата на алкохол (алкохолен делириум) или употреба на наркотични вещества.
В делириум обаче може да се изпадне и по други причини, като често състоянието е повод за психиатрично лечение и диагностициране на психиатричен проблем.
Делириумът се проявява с обърканост в мисленето, в поведението и действията, с липса на осъзнаване (или намалено осъзнаване) на действителността и заобикалящия свят. Нарушени са умствените процеси и задържането на вниманието, възможни са прояви на хиперактивност (повишена активност) или хипоактивност (понижена активност).
Съответно може да се наблюдава прекалена възбуда и неспокойствие или напротив - потиснатост, апатия, мудни и забавени движения, гледане в една точка.
Хората с делириум обикновено имат халюцинации - зрителни, слухови, поради което им се привиждат или причуват неща, които не са реални. Освен това са обхванати от натрапчиви и налудничави мисли, които също не отразяват действителността или я изопачават.
Най-голям риск има при пациенти с делириум, които имат мисли за самонараняване или нараняване на околните. Необходимо е те да бъдат под постоянно наблюдение, за да не се стигне до някакъв инцидент.
Възможно е делириум да се изживее един единствен път в живота, но и да повтори, ако е симптом на нелекувано заболяване. Продължителността му може да бъде от няколко часа, до няколко дни, а дори и седмици. В повечето случаи възстановяването е пълно и без последствия, ако се приложи подходящото лечение.
