Евритмията и паневритмията са две различни практики, свързани с изразяването чрез движение и ритъм. Целта, с която се използват, също е различна.
Евритмията е система за изразяване на музикални и поетични произведения чрез хореография и движение. Тя бе разработена от руската хореографка и учителка Емиле Жак-Далкрьоз през 1912 г.
Евритмията се основава на идеята, че звукът има своята визуална форма и се изразява чрез движение.
Паневритмията, от друга страна, е система на двигателни упражнения, разработена от българския учител и педагог Петър Дънов (известен още като Беинса Дуно) през началото на 20 век. Паневритмията се състои от комплекс от ритмични движения, изпълнявани от група хора, като целта е хармонизиране на физическото, умственото и духовното състояние на изпълнителите. Това е практика, насочена към духовното развитие и самоусъвършенстване на човека.
И двете практики имат за цел да се постигне хармония и баланс, но се различават по отношение на метода, приложението и фокуса на упражненията.
Евритмията е свързана с изразяването на музика и поезия чрез хореография и движение, докато паневритмията е система от ритмични движения, предназначени за хармонизиране на физическото, умственото и духовното ниво на човек.
Вижте още: Връзката между Рудолф Щайнер и Петър Дънов.
