Моите форумни теми

Здравейте, тази сутрин се събудих, помнейки всяка малка част от ясния си сън. Историята ме озадачи много, защото виждах всичко реално, а не виждам смисъл в съня.. Ще се опитам да го разкажа леко съкратен. Бях в репетиционна зала заедно с много хора, сред които едно момче, което седеше до мен, и маестрото. Така се случи, че нас с момчето ни избраха за някакво турне във Враца, за което трябваше да тръгнем незабавно с диригента. До тук добре, но той е възрастен (сънувах реален човек, който наистина познавах преди и е диригент на един хор), аз нямам книжка и остана да кара момчето. Седях на предната седалка и треперех от страх, защото той караше страшно зле, имаше опасност да се блъснем десетки пъти, караше бясно без никакво притеснение. В един момент се озовахме на нещо като горски път, около нас имаше излет, а пред нас на 50-тина метра лежеше човек, който махаше бурно с ръце. Беше ранен и чакаше линейка (това се разбра по - късно от съня), но .. след буйните ми крясъци шофьора да внимава, той просто даде газ и мина безкрупулно през живия ранен човек на пътя!! Явно имаше приятели на този излет, които се опитаха да ни спрат, но той бутна дори една колоездачка, за да си проправи път към магистралата. Спряха ни разни рокери на мотори, явно искаха да ни потрошат, задето сме убили.. няколко човека. Там имам смътни спомени, но се озовах на пътя с един лекар, който ми биеше инжекции, една след друга, за успокоение и ме разпитваше какво е станало. После бяхме в дома му, със семейството му и чакахме нещо..... Спомням си съвсем малки неща, как бях взела телефона на доктора, вместо моя, как иззвъня с неговата мелодия в джоба ми и аз се притесних и му го подадох.. Не виждам нищо от ежедневието си в този сън - не съм се качвала в кола от няколко дни, книжка нямам, пеенето го оставих отдавна, сама се отказах от него. Не виждам никакъв смисъл в така яркия ми сън..