Моите форумни теми

Здравейте, преди малко се събудих от следният сън: като почна сънят някак си си знаех, че той е продължение на друг сън, който вече съм бил сънувал МНОГО одавна. Това, което се случи и което си спомням де е, че се намирах в една къща от чиято задна врата излязох за да сляза по ендо стълбище и да вляза в някакво мазе. Странното е, че мястото където беше стълбището не беше закрито, а беше открито и се виждаше небето и също така мястото около стълбището беше на около 2 метра дълбоко и имаше покрая мрежа, така че нищо да не може да се измъкне от съответното пространство. Това, което имаше в тази "дупка" така да го наречем бяха хора, изглеждащи нормално, изглеждащи нормално, но аз знаех, че те всъщност не са нормални, а че са нещо като зомбита и ако се приближиш прекалено много до тях ще искат да те изядат. Та аз излизам от вратата на къщата, виждайки с крайчеца на окото си една жена висока, руса и с перелина на нея, която е черна и има черна островърха шапка на нея(заприлича ми точно на някакъв костиум за Хелоуин)и веднага си мисля, че тази жена не искам и не трябва да се приближавам към нея- тя е нещо страшно. След това слизам по стълбището и отивам до вратата, която води към мазето. Губи ми ми се малко какво правих там, но знаех че в предишния сън съм правил нещо там, както и че в предишния сън съм някакси затоврил онези зомби подобни хора в дупката, понеже не ми е дало съце да направя по-лошото. След, което се намирам на малко пространство, след врата на мазето намиращо се между къщата и сградата, в която е мазето, и там от много близко гледам хората ходещи в кръгове долъ като сомнамбули и дори имаше еднот момиче успяло малко да се качи, на разтояние 1 метър от мен и ме гледаше и ми се усмихваше, но аз знаех, че ако се приблиа още ще стане страшно. След тази сцена гледам как от къщата слиза онази въпросна страшна жена и тръгва към мазето, при което се има вече появила се жена зад мен, която познавам(не в истнинския живот, просто имах чувството, че я познавам добре)и тя тръгна също към мазето да спре русата жена. Аз тичам да я спра понеже знам колко е опасна русата жена и в ръка държа една разпъваша се метална палка и тамън стигам до вратата, кога русата жена се обръща и отваря широко уста да ухапе жената, която аз познавам и съответно аз напъхвам металната палка в устата на русата жена...тя умира и остава само чернатам антия с островърхата шапка и почвам да се чудя какво ли ще стане сега, понеже съществуването на тази жена е необходимост за нашия свят- тя не е просто човек, тя не нещо друго. Сцената се сменя и аз вече съм на улицата обечен с черната мантия и слагам островърхата качулка и почвам да бягам. Чувствам се като дете, лек като перце и с много енергия и тичам бързо. Само да вметна улицата, по която тичах беше една улица на селото ми къде като малък много си играех с приятели. Та тичам аз напред много бързо и наближавам едно кръстовище-нормално просто където се преплитат два пътя. Виждам, че ако продължа нарпаво от другата страна си играят доста от моите стари приятели, но аз се крия още повече в къчулката и завивам наливо, а не продължавам към тях, в процеса въждам с перифериет, че 1-2 човека се спряха и ме загледаха, но не знам дали ме познаха. Продължавам да тичам надолу по пътя, който става по тясен и накрая виждам едно малко бяло конче да пасе там. Но това конче само заема половината път. И понеже съм прекалнео бърз за да спра лесно се каня ту да му мина от ляво, ту от дясно, но то все се мести, а пък се сещам, че някой наскоро ми беше казвал, че някой е бил ритам от кон. Та аз приближавам кончето, но се блъскам в него и се опитвам да се отблъсна и след това да се разкарам веднага. Но уви то почва да се върти със задника си към мен и аз знам, че то иса да ми бие къч. С едната ръка, докато съм на земята, придържам крака му най-близък към мен така, че да не може да ритне и в същото време се завъртам настрани така, че да няма как да ме рине. Но аз се въртя и то се върти заедно с мен, очевидно иска да ме ритне. Затова натискам още по яко с ръката си, която държи единия му крак и правя опит с моите крака да се отблъсна нагоре и назад така, че да мога да избягам и в същия момент гледам как то се опитва да ми бие къча. Събуждам се понеже съм опитал да скоча назад и съм се стреснал и така и неризбирам дали то е успяло да ме ритне или не. Обаче като се събудих, в тъмното гледам, че до мен има някакъв солует и се приближавам да го видя, при което гледам, че това е някаква белокоса баба седнала на колене до дивана и просто гледа с празен поглед напред към стената, дори мен не ме погледна. При, което пак се стреснах и тогава тя изчезна. И не знам, честно казано, коя беше тази баба, не беше нито една от моите и не мисля, че я бях виждал преди. Та, ако някои може да ми помогне да разтълкувам този сън с тази руса жена, тези хора, като зомбита, белият кон, черната перелина с островърха шапка, с която тичам и накрая с тази баба, която стоеше од мен, когато се събудих. И само да спомена, че много много одавна не съм гледам, каквото и да е било със зомбита, така че няма опасност нещо такова да ми е повлияло, а филми или приказки за магйосници с островърхи шапки също не съм гледал или чел скоро, времето за тях ми мина одавна Благодаря предварително за отделеното време