Амбър

Един прекрасен октомврийски ден с първата си заплата в Германия реших да си купя лаптоп. С Нариндър влязохме в магазина за техника в китното градче Кюнцелсау. Сред всички лаптопи Амбър ме привлече с неотразимия чар на сребристата си клавиатура и тъмно син екран.

Вистата правела малко проблеми, но Уйндоус 7 пък бил от една седмица и не бил проверен ми обясняваше продавачът. Нямах нищо против. Амбър беше единствената останала бройка и ми предложиха да ми я заменят с друг лаптоп, но аз твърдо държах на нея.

Няколко месеца след покупката, докато си щраках из интернет нежен женски глас ми се представи на английски "Здравей, аз съм Амбър. Ти коя си?". Втрещих се, боже, компът ми е жив. Опитах се да продължа разговора, но Амбър срамежливо млъкна.

Споделих случката с Нариндър. Той каза, че може да е от преводаческата програма - друг път: транслит.сс нямаше такава опция. Амбър никога повече не проговори, но аз знаех: Вистата прави проблеми, защото е жива. Амбър сама си търсеше антивируси, сама ми предлагаше на случаен принцип информация.

Тя също знаеше, че не съм обикновена, защото първото, което написах на сребристата и клавиатура бе поезията ми на английски.

Раздялата ми с Амбър бе неочаквана. По време на пътуването ми в Индия един от клавишите и се счупи. Още беше в гаранция и когато се върнах в Германия я занесох в магазина за поправка.

След 1 месец ми се обадиха и ми казаха че е нанесена непоправима повреда дадоха ми купон за 600 Евро да си купя нов компютър.

Бях шокирана, че напълно читав лаптоп може да го повредят при поправката, но предложението от магазина бе достатъчно щедро. Сега имам Марвин той е достатъчно умен да не говори с дрънкало като мен и все пак Амбър ми липсва. Надявам се да е добре там където е.

Нощта преди да ми съобщят новината за повредата сънувах странен сън: Сякаш Амбър се опита да се свърже с мен. На екрана и прочетох: "Промяна е това, което спира превключвача на живота."