- 27.12.14 07:17#1Диана
![Диана]()
НовакРегистрация: 05.07.12Град: -Отговори: 468 – Покаяние, двусмислие, отговорност8 – Покаяние, двусмислие, отговорност
- Беатриче ли? Това ще е интересно, особено с нейният характер.
Лизи бе излязла от стаята си. Макар че бе плакала очите и не бяха подпухнали или зачервени. Гледаше със същият несериозен и приятелски поглед, присъщ за нея.
- И аз съм изненадан. Очаквах да е Тереза, но такъв ни бил късмета. Нейните добродетели и дават възможност да измисли всякакви изпитания.
- Да, това ще е проблем. При Ирина изпитанията са ясно свързани, докато на Беатриче не могат да се предвидят.
Нимю нямаше и на представа за какво си говорят. След това което и бе казал Примус не знаеше дали си заслужава да продължат, но поне можеха да се опитат. Но какво и вдъхваше тази надежда?
- Тогава да тръгваме.
Кай я изгледа с одобрителен поглед, а по лицето му плъзна лека усмивка. Вече не я гледаше с насмешка или я подиграваше, напротив дори се опитваше да се разбира с нея, но защо така внезапно, струваше и се прекалено бързо, прекалено нереално и прекалено фалшиво. Ако му кажеше че е забелязала промените в отношението му към нея какво би станало? Вероятно щеше да се изсмее и да я сметне за наивна глупачка, дори щеше да и го каже направо в лицето. Тя от своя страна ще го приеме за арогантен и надут, но възнамеряваше да прояви достатъчно възпитание и да задържи коментара за себе си. Но дотам нямаше да се стигне, защото се страхуваше от това да не би отговора да се окаже различен.
Беатриче, втората муза бе пълна противоположност на любимата на Данте. С лукав поглед, наподобяващ лисица дебнеща плячката си около нея витаеше чувството за превъзходство – тя знаеше че е нещо повече и държеше останалите да го знаят.
Нимю я наблюдаваше и колкото повече го правеше, толкова по – неуверена се чувстваше. Не за изпитанията, а в себе си. Походката съчетаваше грацията на газелата и увереността на котката. Колкото до външността и – същите очи като на Ирина, но по – завладяващи, даже по – заплашителни. Дългата и коса с цвят на люляк се сипеше на ситни къдрици и падаше леко по раменете и и стигаше чак до кръста и.
- Какво гледаш толкова? Да не искаш да ставаш лешояд. – Гласът и бе много по – различен от този на Ирина. Властен, сякаш можеше единствено да заповядва, без да се съгласява. – Е, защо мълчиш? Отговаряй!
- Просто много ми напомняте на някого, на Ирина всъщност. Но все пак има разлики по – между ви.
- Така ли? – В гласът и се усещаше същият подигравателен тон като на Кай по време на първата им среща. – Нормално е, все пак сме сестри, но какви са те?
- Ами, вие сте с различен цвят на косата, а и сякаш сте малко по – висока. – Спря, ами ако я разгневеше или засегнеше. Тогава можеше да им каже че са се провалили, да не могат да се срещнат с другите музи и да изчезнат. Но погледът и я подканваше да продължи. – Също така сте и...
- Спри, - прекъсна я грубо, след което взе една от нежните си къдрици и почна да си играе с нея – знам какви са разликите във външността ми и тази на Ирина. Тя е индигова коса, а аз с люлякова. Аз съм по – висока. Тя е с по – хубави извивки и така нататък. Аз говоря за характерите ни. Как би ги описала.
Нимю преглътна и започна уверено, много по – уверено отколкото някой или тя самата би предположила.
- Държите се по – арогантно и надменно, сякаш сте над всичко и всички. Мисля че не приемате откази и държите всичко да става така както вие искате. По – рязка сте, не в движенията си, а в тона си. В сравнение с вас Кай ми изглежда скромен и... извинете май прекалих.
Изведнъж всичката увереност изчезна, и на нейно място се върна неудобството да говори пред непознат. А за миг си помисли че е смела.
А Кай през цялото време си седеше като пукъл, кръстосал мускулестите си си ръце. Не се обади саркастично в своя защита, не я изгледа кръвнишки, дори не я погледна.
Беатриче се засмя леко, но скоро премина в неспирно хилене. Когато се успокои погледна Кай свенливо, а после към Нимю.
- Браво, минахте изпитанията ми.
- Но ...
- Знам, изглежда странно и нелогично, но ако е както го очаквате няма да е интересно.
Тя им намигна с един такъв поглед от типа „Правилата са за да се нарушават” и „Аз съм единствена по рода си”, хвана полите на дългата си бяла рокля(всъщност Ирина също беше в бели дрехи когато им поставяше изпитанията си, но докато нейните бяха малко по – семпли, само със индигов колан и бродерия в същият цвят, роклята на Беатриче беше украсена с дантелки в лилаво, имаше същият колан като този на сестра си, а ръкавите и бяха с множество перлички) и се запъти към вратата. Докато вървеше колието и с аметист проблясваше леко.
- „В сравнение с вас Кай ми изглежда скромен”. Какво трябва да значи това? – Тонът му беше раздразнен и по – всичко си личеше, че иска да и го върне.
- Какво ли трябва да значи?! Та още от първият ни разговор ти се държиш като надут пуяк. А тези намигвания? А защо не те пита нищо?
- От къде да знам? Тя е такава. Няма точно определен ред за изпитанията, тоест тя може да ги направи точно както си иска.
Можеше да се каже че си викат, и то доста, но на никой от заобикалящите не им пукаше. Някой ги заглеждаха за миг, но после си продължаваха.
Пътят към къщата на Лизи и се стори по – дълъг, и някак по – различен. Сякаш улиците бяха по – светли, или просто бе свикнала. Тук времето течеше различно всеки ден. В интерес на истината дни и нощи нямаше. Чувстваше едно безвремие. Понякога се опитваше да заспи, но всеки път щом затвореше очи изникваше образът на онази жена. Без лице, което да разпознае, без устни които да отговорят на винаги един и същият въпрос, който и задаваше – „Коя си и какво искаш от мен? ”, но имаше ръце, винаги в едно и също положение, което и даваше да разбере, че я моли. „Но за какво?”
Жътварите не спяха. Нямаха нужда, или поне така казваха. Имаха легла в стаите си(беше забелязала че Лизи и Кай имаха, но за другите не знаеше). Не ядяха. Не им пречеше, но не им и трябваше. Все пак бяха мъртви. Но и тя беше. Не се хранеха, не спяха, не дишаха, но бяха живи. Хванати в капана на една служба до деня на Страшният съд. Не, те не бяха подвластни ха религията, но знаеха че света ще свърши и го чакаха с нетърпение, знаейки че ще им се даде шанс за нов живот след това.
Още вчера бях готова с тази част, просто я приключих супер късно и нямах никаква енергия да я публикувам. Надявам се да ви хареса, ако нещо не ви е станало ясно или имате забележки ги напишете в коментарите
ОтговорОтговор с цитат - 11.01.15 02:14#2viktoriq
НовакРегистрация: 25.08.14Град: СофияОтговори: 48от: 8 – Покаяние, двусмислие, отговорностхаресва ми много се цхудч какво ще стане с Кай и Нимю очаквам продължение :y: ОтговорОтговор с цитат - 12.01.15 06:25#3ДианаНовакРегистрация: 05.07.12Град: -Отговори: 46от: 8 – Покаяние, двусмислие, отговорностБлагодаря.
Не знам кога ще съм готова със следващата част, поради артистичният си застой и стресът от края на срока.ОтговорОтговор с цитат
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest