sanovnik.bg»Форум»Лично Творчество»Търсенето... - Предистории

Търсенето... - Предистории

  • 22.11.14 01:23#1ДианаДианаНовакРегистрация: 05.07.12Град: -Отговори: 46Търсенето... - Предистории Не съм писала от много време и се чувствам адски гузно, но просто съм супер заета с училище и тренировки, все пак днес сутринта докато си вървях към училище(след като се успах отново и съм "летяла" до спирката) ми хрумна да напиша предисториите на някои от героите. Няма да казвам коя на кой е, защото още ги разработвам и не съм напълно сигурна дали ще ги оставя така( имайте в предвид, че първоначално историята беше за пътуване във времето, и нито Кай, и нито Нимю бяха главни герои ).
    Вече имам и някакво име, въпреки че и него мога да променя, зависи от мнението на читателите.
    Надявам се да ви харесат и да си направите изводи коя за кого е.
    Ако имате някакви критики ги напишете в коментарите.

    1 )
    Вървеше леко унесена и на зиг - зак. Макар черните и обувки да бяха с ток под 5 сантиметра, краката и се гънеха като вейки и често се спъваше. Зад нея вървяха други. Някои от тях я познаваха, други си мислеха че я познават, а трети я бяха зървали, дори не знаеха името и. Но това не беше от значение - тя също не знаеше техните.
    Усещаше погледите им върху себе си. Това я караше да се чувства повече от неловко, дотолкова че се опитваше да стегне всеки мускул по тялото си, но това не помагаше - почваше да трепери и мускулите по лицето и леко заиграваха.
    Чуваше как се кикотят зад нея, знаеше че не става въпрос за никой друг.
    Застана до пешеходната пътека и някой шофьор да спре.
    Някакво такси спря и изчака учениците да пресекат, но по средата на пешеходната пътека тя се спъна и падна. Никой започна да се смее гръмогласно, друг да се киска, трети да се хили пискливо, но никой не тръгна да и помогне. Дочу се, че някой избибитка с клаксон, а другите я задминаваха. Усещаше как кракът и пулсира, а болката я пронизваше.
    Още един клаксон. Още смях. Но изведнъж всичко почна да се слива, звуците и гласовете, светлината се изгуби и остана само мрак.

    2)
    Той вървеше, вървеше и не спря докато не стигна "онова" място. Неговото място,... неговото и нейното. Тяхната тайна и тяхното убежище. Но нея я нямаше, а с нея изчезна и смисълът. Защо да го прави вече, тя нямаше да го гледа с кротките си като сърна очи, или пък да го окуражава дори когато му се струваше че е няма смисъл да продължи.
    Бръкна в джоба на ризата си и извади снимката която си бяха направили тук. По това време на деня - когато луната изгрява, а слънцето се скрива, виждайки се за няколко кратки мига и неспособни да си разменят и една дума. Колко време мина от тогава, колко неща се бяха променили, колко се беше променил той самият.
    Погледна към обсипания със звезди небосвод.
    Ето че очите му се напълниха със сълзи, но нито една не се отрони. Не можеше да види почти нищо. Все пак намери сили да се изправи гордо и да пусне снимката. Сълзите изчезнаха и гледайки как вълните я отнасят и поглъщат, се замисли какво го очаква след това.

    3)
    Сестра и лежеше на леглото и не знаеше как може да я успокои. От както съседите и приятелите им разбраха за ситуацията в която се бяха оказали, всички започнаха да ги отбягват. Приятели, съседи, дори някои от роднини. Братята и сестрите им се изнесоха в мига в който разбраха, но тя остана. Беше неин дълг, но дори и да не беше пак не би си тръгнала.
    Жената гледаше малката си сестра със смесени чувства - състрадание и страх. Щеше да умре, но дали го осъзнаваше, или пък вече и бе станало ясно и очакваше краят си с мир и без съпротива.
    Почна да се задавя, сложи слабата си ръчичка и закри устата си, но когато я махна и видя голяма и кървава храчка. След миг се усмихна леко и затвори очи за вечния сън.
    Сестра и почна да вика и плаче, а съседите и дойдоха с факли, твърдо решени да изгорят тялото. Последното което си спомняше как се бе опитала да ги спре.

    4)
    Беше му казал че иска да се срещнат тук, но защо нещо вътре в него му подсказваше че не е за добро. Ето най - накрая се зададе, умислен, виждаше се че е плакал. Щеше да го попита какво става, когато брат му извади остра кама и го прободе. След това втори, и трети , и още безброй пъти. Беше болезнено, но не заради ударите, а заради предателството.
    След последния удар убиеца срещна с поглед жертвата си и каза:
    - За твое добро беше, повярвай ми. Един ден се надявам да разбереш причините за постъпката ми и когато се срещнем отново да ми простиш за стореното. Сбогом малки брате.
    ОтговорОтговор с цитат
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest