Според историците компасът е изобретен в Китай около 221-206 г. пр. н.е. по времето на първата династия на обединен Китай - династията Цин. Първият компас слабо напомнял на съвременния си представител изненадващо за мнозина не бил използвал за определяне на посоката, а за гадания и предсказания.
Китайският компас, наричан джънанджън ( в буквален превод -сочеща на юг игла), представлявал бронзова квадратна плоча, върху която била постявана друга част, приличаща на съвременна лъжица. Лъжицата била направена от естествен материал магнит и при завъртане винаги показвала юг.
През VIII век по времето на династията ТАН и началото на династията Север Сун китайските учени открили начин да намагнетизират стрелки, след което ги поставяли във вода или окачвали на копринен конец. Постепенно уредът бил пренесен в Арабския свят и Европа.
Има данни, че около XI век европейците също открили уред, подобен на компаса, независимо от китайците. В подкрепа на това твърдение говори и факта, че европейският компас сочел на север за разлика от китайския.
