Хората носят накити от хилядолетия. Златни и сребърни украшения се носят не само по естетически подбуди, в миналото накитите са били символ на власт, богатство и дори обществено положение.
Изключителни образци на бижутерството са откритите по нашите земи тракийски съкровища - Панагюрско златно съкровище, Варненското съкровище, Вълчетрънското съкровище и др.
Смята се, че бижутата от благородни метали имат различно въздействие върху човек, затова е неприемливо не само от естетическа гледна точка да се носят злато и сребро едновременно. Това е така, защото тези два метала не могат да съжителстват мирно един с друг или поне така твърди металотерапията.
Металотерапията е едно от сравнително новите направления в медицината. Един от нейните основоположници е Норман Дюк от университета в Мичиган, който е установил, че при контакт на метала с кожата се формира електрически ток.
Когато среброто е в контакт с човешката кожа, енергияте се излъчва от кожата към метала, докато при златото е обратното - токът се движи по посока от метала към тялото. Едновременният им допир с човешката кожа изпраща противоречиви импулси към тялото и може да доведе до енергиен дисбаланс в организма.
Това е и причината в тялото на човек да не се влагат импланти с различен метал или метални зъбни корони, изработени от различни метали.
Там, където има електролити, както например в слюнката или кръвта, се получава галванична реакция, благодарение на която се произвеждат мини електрически заряди, което е свързано с неприятни усещания и нарушение на енергийния баланс.
