Стефановден се празнува на 27 декември, когато православната църква почита паметта на свети Стефан – първият християнски мъченик. Пада се на третия ден от Коледа, на който всъщност свършват коледните празници. Семейството се събира на богата трапеза с месни ястия – баница с месо, свинско със зеле и др. Пеят се песни и настава веселие. Младите трябва да отидат на гости при своите кръстници, кумове и по-възрастни роднини. На този ден жените не трябва да метат и да перат, да мият косите си. Опела, сватби и кръщенета също не се правят.
На някои места в страната ни на Стефановден се прави ритуалът ладуване, чрез който се гадае дали една неомъжена жена скоро ще си намери мъж. Момичетата за женене правят букет и на него връзват обица, гривна или пръстен. Те се потапят в менче с вода и се покриват с червено було. На сутринта жена, облечена като булка, гадае за брак.
На този ден строго трябва да се спазват забраните, които са характерни за т.нар. Мръсни дни. Според народните вярвания от Коледа започват тези дни и продъжават до кръщаването на Младенеца на Йордановден. Периодът се свързва с нечистите следродилни дни на Богородица, когато тя все още се смята за нечиста.
Според поверията периодът е много опасен, защото на света нахлуват различни нечисти сили. За да се предпазят хората от опасностите, се налагат различни забрани – не се излиза навън, стопаните здраво залостват вратите на къщите си, на огнището се слагат клонки черен глог, зашиват се скилидки чесън в дрехите.
