Моите форумни теми

Нощта спуска тъмното си було. Всички спят и мечтаят. Ала аз все се изплъзвам на сладката забрава. Сякаш нещо в мене шепне:„Не бива“ Портретът в лазурено-синьо ме гледа строго. Вината натежава,усилвайки колебанията ми. Часовникът тиктака бавно,карайки ме да избирам по-бързо. Да се отдам ли на тъмното спасение или да продължа мъчителното недоумение? Изстрел прекъсва тишината. Бялата роза се обагря aлено. Зората свенлива се прокрадва на хоризонта. А аз не ще се събудя нивга вече.