Моите форумни теми

Писах ми. . писах ти. . и в главата ми се появяват хиляди въпроси - къде си, мислиш ли за мен, искаш ли да продължиш разговора ни. . Защото аз все още понякога мисля за теб и какво би било ако бяхме заедно. Мисля си как нищо общо няма да ни срещне, как никога нищо няма да се получи. За Бога. . пиши ми. . . питай ме как съм, мога ли да живея без теб, все още като тренирам мисля ли за теб, дали още свързвам картината в стаята ми с тебе и за вечерта, която никога няма да забравя. Припомни ми. . . че си мъж, който е за мен. Докажи ми. Искай ме. Твоя съм. Дори само в мислите - твоя съм. Бъди мой. Пиши ми. . . Покажи ми, че още има надежда. Че все още си тук и ме чакаш. В следващия живот поне мой ли ще си? Ще бъдем ли тогава заедно? Ще се прегърнем ли тогава? Ще усетя ли твоят сладък пристрастяващ аромат. . ? В мислите ми сме някъде там. . . на някой парк. . . в някой ден. . . красив и слънчев. Гледаме се, смеем се, хубаво ни е. . . Сърцето ми е пълно. Усмивката ми се изписва на лицето дори когато съм сама в момента, сама в стаята. . но ума ми е с теб. На парка. Под слънчевите лъчи чак докато се покажат красивите блестящи звезди. На 19 сме. Млади и обичаме живота. . Връщам се в реалноста, където те няма. Където други моменти, дни и емоции преминават през мен всеки ден. Небето не е същото, нито чуството, което си представям когато съм с теб. Харесвам си живота, който имам, въпреки че тайно някъде там умирам за теб и за това което можехме да имаме. Ти си този, заради който още си спомням какво е да мечтаеш. Какво мога да направя за да те имам пак? Нищо. В това се убедих и не мога да направя нищо. Не мога да се обвинявам за това което имам сега, защото аз сама съм си го решила. . Липсваш ми. . . но това е. Няма те и това е. Ти си минало. Минало, което ми дава сили да продължа. Което ми дава надежда и ме крепи в моменти на самота. Защото ти винаги ще си с мен. . . винаги в сърцето ми, в мечтите ми. . . винаги ще сме в онзи парк и ще сме щастливи. Думите не стигат, за да опиша какво чувствам. Когато ми отговори се затрупах от емоции и започнах да плача и отново хилядите въпроси си задавах. . . плачех и се питах защо. . защо се получи така. . . . защо така и никога нямахме шанса да сме заедно. . . защо така избра съдбата. . ? Искам да се събера и да продължа, но сълзите се стичат по лицето ми и те искат. Ти ще си отидеш но аз няма да те забравя. Просто ти оставаш една мечта, която ме крепи, която всеки път щом погледна небето ще я виждам. . . ще виждам звездите и слънцето и по този начин ти винаги ще си някъде сред мен. . . .