Моите форумни теми

Пепел и лешници (част първа) Осем и петнадесет. Аромата на нейния 'Бърбъри', преплитащ се с цигарен дим. . . да, можех да го усетя. Тя стоеше там, пред голямото огледало и къдреше разкошната си аленочервена коса. Черната очна линия, прецизно подчертаваща лешниковите й очи и флуоресцентната светлина предаваха на погледа й някъкво изтънчено великолепие. Меките й устни, оцветени в бледопрасковено, бяха перфектен завършек на красивото й лице. И онази кремава дантелена рокля, прилепнала по тялото й, идеално пасваше на високите червени обувки, като я правеше изключително прекрасна. Тя се взря в отражението си и се усмихна. На себе си. А може би на мен(? ), все едно беше наясно, че я наблюдавам. Коя е Тя ли? . . Нямах идея, виждах я за пръв път в живота си. Или по-точно, видях я за пръв път, в съня си. Въпреки това имах странното чувство, че това момиче познава мен. Всъщност забравих да се представя. Накратко, името ми е Валерия и съм. . стюардеса. За някои професията ми е интригуваща, за други плашеща; истината е, че всички те са прави. Винаги я има тръпката, притеснение и вълнение в едно. Алармата на телефона ми, с която разменяхме споделена омраза, изпищя изпод възглавницата. Тиха прозявка ме изпроводи вън от леглото. Голяма чаша кафе с мляко. . мда, чакаше ме дълъг ден, дълъг полет- както обикноено. Или не точно. .