Нямало как да пробия като спортист, защото съм бил никой

Чета историите от около седмица. Ето че и аз реших да споделя моята история.

Ще започна от тук, че съм момче на 20 години. От един от най-големите градове в България съм. Още от ранна детска възраст започнах да се занимавам със спорт. Постепенно спорта, който упражнявах се превърна в моя живот, в моето ежедневие, в нещо без което не мога.

И така както всеки тийнейджър достигнах до 18 години. Трябваше да избера какъв път да поема. Държа да отбележа, че въпреки съм спортувал изключително активно и дисциплинирано, тренирал съм самостоятелно, спазвал съм диети и т. н, никога не съм обръщал гръб и на училището, защото смятам че човек винаги трябва да има алтернатива.

Завърших гимназия и се записах да уча в университет-а, който аз искам, това което аз искам. Същевременнно продължавах да се занимавам активно със спорт. Дойде време да стана професионален спортист. И тук просто всичко свърши. Беше ми казано от редица треньори, че няма как да стане. Няма как да пробия, тъй като аз не съм никой и само с качества и тренировки не ставало.

Светът ми се срина изведнъж. Ще кажете и какво от това?
Отне ми около година и половина да преживея това, че спортът вече е само мое хоби. Вече не вярвам в нищо. Не вярвам, че усилията, които си положил се връщат по някакъв начин. Не вярвам, че си заслужава да се занимавам с каквото и да било.

Все още продължавам да уча, но без никаква мотивация. Просто си взимам изпитите "колкото да отбия номера". Постепенно се отдалечих от приятелите си, общувам с 3-4 човека. Не ми се излиза никъде. Дотук съм бил с 3 момичета, но и те не са ми интересни. Просто изведнъж загубих желание да продължа живота си и всичко приключи за мен.