Нощ на ужасите (част 6)

Без и за секунда да ме пуска той ме издърпа през вратата и я затвори. Чак тогава ме пусна и хвана лицето ми с ръце, погледна ме в очите и прошепна:
- Ангелче моя, не се страхувай, тук съм!

- Както и аз сестричке - добави Иво и ме погали по главата.
Аз погледнах първо към Марти, а след това към Иво, след което прегърнах силно и двамата и през сълзи прошепнах:

- Момчета, благодаря ви! След всичко, което ми се случи тази вечер е хубаво да знам, че не се боря сама.
- Разбира се че не си сама! Всички сме с теб и те пазим - отговори ми Иво.

- Не пазите само мен момчета, взаимно се пазим. Единствения ни шанс да се върнем живи е, ако се защитаваме един друг - казах аз, след което ги пуснах.
И двамата кимнаха в знак на съгласие. Аз се обърнах и затворих вратата, след което сложих един стол под дръжката.

Направих същото и с входната врата на хижата, а след това подредихме останалите столове и пънове така, че да няма никаква възможност, вратата да бъде разбита лесно. Качихме се отново горе, значително по-спокойни, но все пак изплашени от случилото се. Иво пръв стигна горе и понечи да отвори вратата, а аз бързо се втурнах и хванах ръката му.

- Ти луд ли си!? Кой знае колко са изплашени, а и може някой да дебне до вратата, не се знае - казах аз тихичко.
- Че защо пък някой ще дебне - попита Мартин?

- Ами чули са всичко, което си случваше долу. Как се чупи прозореца, а после вдигнахме доста шум докато залоствахме вратите. Ти как би реагирал на тяхно място - попитах го аз? - Права си сигурно са изплашени до смърт и очакват най-лошото - каза Иво.

- Нека да ги повикаме, нека чуят гласовете ни, за да се успокоят.

- Да така ще е най-добре - каза Мартин и тъкмо бе готов да извика, когато дръжката на вратата се помръдна. Чу се скърцане и вратата широко се отвори. Там с нож в ръка стоеше Веско. След като ни видя той хвърли ножа и започна радостно да ни прегръща.

- Ох, живи сте - повтаряше той, като не спираше да ни прегръща.
- Е как няма да сме живи?Все пак ей това малко зверче беше с нас да ни пази - каза Иво и ме потупа по главата.

- Помислих се, че й се е случило нещо, след като чух този пронизителен писък. Ужасно много се радвам да я видя жива и здрава - отговори му Веселин и ме целуна по бузата.
Това никак не се хареса на Мартин и той раздразнено каза:
- Хайде да влизаме при другите, че много се застояхме.

- Да прав си трябва да ги успокоим че всичко е наред - казах аз и хванах ръката на Марти. Той ми се усмихна и ме поведе през вратата. След нас влязоха и останалите двама. Иво затвори и издърпа шкафа, който бе до вратата на терасата, за да залости и тази врата, след което всички се събрахме в най-голямата от стаите и започнахме да си говорим.

- Какво се случи долу - попита Габи?
- Нищо особено само малък инцидент - казах аз, за да не я плаша с разкази.
- Хайде де знаем, че не е било само малък инцидент, кажете какво стана там, какви бяха тези писаци - попита Боби?

- Добре де, но не се стряскайте много. Просто дърварят бе счупил един от прозорците долу и когато опитах да взема една кутия с пиратки от масичката до прозореца той се появи на прозореца и опита да ме хване - казах аз, а гласът ме все още леко потреперваше от уплахата.
- Ооо, това е ужасно - възкликна Габи!

- Да беше доста стряскащо, но сега нека забравим, че отвън дебне убиец и да си намерим някакво занимание - подхвърлих шеговито аз и се засмях.
Всички се засмяха и Боби, както обикновено каза закачливо:

- Мии те презервативите все още са в раницата,в която Дени ги прибра, така че....
- Божидареее, стига с тея презервативи, че ще те ударя - кресна му Габриела!

- Остави го Габи, той само се шегува - каза Иван.
- Ем не се шегувах, но добре - каза Боби и се обърна към мен:

- И сега какво ще правим, като не ви допада моята идея?
- Ами дайте да хапнем нещо и да пийнем, че и без това за това бяхме дошли тук - предложи Иво.
- Ами да навита съм. И без друго съм страшно гладна - каза Габи и стана - Отивам да донеса раниците.

- Ще ти помогна - казах аз и също се изправих.
- Добре - отвърна ми тя и излезе в коридора. Аз също излязох и взех първата раница, която ми попадна пред очите. Понеже бе доста тъмно, трудно можех да различа на кой е.

Занесох я в стаята при момчетата и се върнах отвън. На вратата се засякох с Габи, която бе хванала две раници и също идваше да ги остави. Бяха останали още 4 раници, така че взех двете и влязох при другите, а Габриела излезе.

Тъкмо когато седнах и започнах да изпразвам една от току-що донесените раници, Габриела пищейки влетя в стаята и се сгуши в Божидар.

- Какво има бе Габи, к`во ти става - попита я Иван уплашено?

- Аааа, ужасно е, вън - промълви през сълзи тя е продължи да прегръща Боби! Аз и Иво скочихме моментално и излязохме в коридора. Чудех се какво така силно я е уплашило понеже там на пръв поглед нямаше нищо.
- Иво, къде е фенерчето - попитах аз?
- Ето го тук е - отговори ми той и го включи, след което освети коридора. Това което видяхме определено бе ужасяващо и ни накара да закрещим.

Там, на пода в коридора, лежеше главата на Станислава, цялата в кръв и прах. Всички освен Габриела изскочиха при нас и след като видяха какво сме открили също ужасени се разпищяха. Не знаех какво да направя за да ги успокоя. Паниката точно в този момент бе най-лошото, което може да се случи. Моментално трябваше да действам!

- Приятели, моля ви, успокойте - се започнах да повтарям аз, но без резултат. Всички продължаваха да крещят и да тичат паникьосано в кръг.
- Хора успокойте се - провикна се Иво. Всички застинаха по местата си, а аз казах:

- Благодаря за помощта братче мое, а сега нека всички се успокоим и да помислим трезво какво ще правим. Съгласни?

Всички закимаха стреснато и единствено Веселин се престраши да каже нещо. Той пристъпи към мен и Иво и с едва доловим шепот попита:

- Какво ще правим със Стаси или поне това, което явно е останало от нея?

- Не знам, но трябва да я държим далече от Габи. Достатъчно много ужас и се струпа за една нощ - прошепнах в отговор аз.
- Ами можем да я приберем в нещо и да я изнесем на балкона - предложи Иво също шепнейки.
- Добра идея, ноо в какво - попита Веско.

В този миг от вратата на голямата стая излезе Габи, която носеше нещо в лявата си ръка. Тя се приближи до Иво и му подаде това, което държеше, след което каза:
- Ето, използвайте това.

- Ама как? Какво? Ти си ни чула - каза Иво стреснато?
- Разбира се, че ви чух. Все пак подслушвах до вратата - отвърна тя и се засмя.

- Добре милата ми дай това и се прибери вътре, че достатъчно се наплаши вече - казах и аз и взех раницата, която бе донесла от протегнатата и ръка.

- Няма нужда да се прибирам -каза тя нервно - писна ми да се крия вече! Време е да преодолея страха и да се държа като зряла 18-годишна каквато съм!

- Браво - възкликнах аз - време беше да разбереш, че не може да се плашиш от всеки шум и въобще от всичко.
- Ами да време е! Все пак не може всеки път когато ме докосне някой да скачам като опарена - каза тя и пак се разсмя. Г

рабна раницата от ръката ми и отиде до главата на Станислава, вдигна я и я пъхна в раницата, след това разтвори ципа. С бодра походка излезе да балкона и остави раничката. Обърна се и със същата тази бодра походка се върна до мен. Всички я гледахме като гръмнати и не можехме да повярваме на очите си.

Дали това наистина се бе случило? Тя май наистина беше преодоляла своя страх. Но уви тя само привидно беше успала да преодолее страховете си. Само няколко секунди след като се върна при мен тя се хвърли на врата ми и през сълзи запищя:

- О боже, о боже, аз наистина ли направих това? Отвратително, ооооо ужасно!

Аз само я прегърнах и я поведох обратно към стаята, сложих я да седне и излязох отвън при другите.
- Тя добре ли е - попита ме Боби?
- Добре е. В шок е, но ще и мине. По-добре да влезем вътре за хапнем и да пийнем дано това я отпусне, за да заспи.

- Добра идея, тъкмо и ние ще се отпуснем и ще поспим. Все пак утре ще трябва да се измъкнем от тук и ще имаме нужда от сили - каза Иван.

Всички влязохме в стаята и насядахме по пода. Взехме бутилките с алкохол и храната, която успяхме да приберем в бързината и започнахме да се забавляваме. За пръв път от доста време не ни беше страх! Бяхме щастливи!

Алкохолът започна да ни хваща и когато усетих това реших да прекратя купона. Все пак, ако на сутринта бяхме с жесток махмурлук нямаше да ни е никак лесно да се измъкнем.

- Хей, приятели, какво ще кажете да си лягаме - предложих аз с надеждата да се навият?
- Ами честно казано доста ми се спи и подкрепям идеята ти - каза Иван.

- Аз също те подкрепям сладка мой - каза Марти.
- И аз, и за - завикаха и другите.
- Обаче възниква един проблем. Как ще се разположим - попита Иван и започна да оглежда стаята?

- Ами в съседната стая има две двойни легла, тук има едно голямо легло, на което могат да спят трима, а на някой ще му се наложи да спи сам на дивана тук - каза Боби и стана. Всички други също се изправихме.

- Аз и бебчето ми може да спим на едно от двойните легла в другата стая - предложи Мартин, след което застана зад мен и ме прегърна.
- Ами да, а на другото може да са Габи и Божидар - казах аз и се разхилих.

- Ми да, супер идея - възкликна Габи - Нали няма да ти е проблем да спиш с мен Боби?
- Не разбира се - развълнувано й отвърна той.
- Е значи тук остават аз, Веско и Иван - каза Иво.

- Дам - отговорих му аз и излязох през вратата, след което влязох в другата стая.
Марти, Габи и Божидар ме последваха и не след дълго всички лежахме в леглата.