Върколашки стъпки (2 част)

Седнахме си на местата и нито дума. Тогава някой почука на вратата и я отвори. Разбира се, сещате се това беше Николай. Погледнах го така, сякаш бях на 7 и виждам чудовището под леглото.

- Още един закъснял?! Господин Тимов не е добро начало.- каза господинът. Той си седна на мястото и двамата се спогледахме. Обърнах се напред и записах в тетрадката си- " Защо не ми го каза по-рано" скъсах листа и му го подадох.

Той го прочете, замисли се за миг и написа -" Просто не знаех дали мога да ти се доверя". Подаде ми я аз я прочетох и ми стана ясно. " Той ми нямаше доверие нито капчица". Часът свърши. Най-накрая. Излезнах отвън. Той ме последва и хвана ръката ми. Погледнах го в очите му. Тези сини очи.

- Точно заради това не исках да ти казвам. Не исках да те загубя.- Тогава се отдръпнах. Щях да си тръгна, но не го направих. Върнах се при него и го целунах. Не исках да му говоря когато можех да направя това. Той ми отвърна със същото. Влезнахме в час и през цялото време се гледахме.
- Хм, да ви прекъсвам нещо?- каза госпожата. Веднага се спряхме. През другото междучасие Габриела дойде до мен и ми каза:

- Слушай ме добре, ти и новото момче не може да сте заедно. Той е готин а ти... Така, че той е мой !!!
- Кой е казал, че ти си готина?
- Може да не го е казал никой, но съм милион пъти по-готина от теб!

- Олеле! Стресна ме.- казах заядливо.
Махнах се веднага защото при нея не може и 5 секунди да се задържиш. След училище щях да излизам с приятели и поканих и Ники. Ходихме на ресторант. Забавлявахме се пихме ядохме. Отидох до тоалетната да си измия ръцете. До мен стоеше една руса жена.

- На среща?
- Да, от къде познахте?
- Инстинкт.

После я загледах: бледа жена облечена с дънки и туника. Стигнах до очите ѝ. Но нейните очи бяха някак си червено черни. Тя видя на къде гледам. Погледна ме с смразяващ поглед, нахвърли ми се веднага. Аз изпищях бях толкова уплашена. Тя беше вампир?!

Тогава Ники влезна погледна я и я блъсна до стената. После я ухапа. Започна да се гърчи на земята и изчезна. Бях задъхана.

- Добре ли си? Ухапа ли те?- попита ме той разтревожено.
- Не, добре съм. Как ме чу?
- Инстинкт... на върколака.

Седнахме при приятелите си все-едно нищо не се е случило. Когато се прибрах, разбрах, че това е началото! Сутринта когато се събудих отидох до прозореца си и го отворих.

- Изненада!!!- появи се Николай
- Изплаши ме, за какво си тук ?
- Ами така. Може ли да влезна?

- Да, заповядай!
Той скочи и се пльосна на леглото.
- Толкова съм изморен.
- От?

- Вампирката от снощи. Оказа, се че са цяла банда. Трябва да се пазиш за да не те убият.
- Но как?

- Вземи тези колове! Ще се предпазиш с тях!- извади от раницата си 2 кола и ми ги подаде.
- А сега чао!- каза ми той и скочи през прозореца.
Отидох долу да закуся. Направих си закуската и започнах да ям, тогава някой почука на вратата.
- Мони!!!- извиках аз радостно.
- Иви! Колко ми липсваше?
Прегърнахме се и я поканих да закусваме. Отидохме заедно до училище и почнахме часовете. Ники се беше втренчил в нея. Защо ли? След часът Ники я завлече зад училище аз хукнах след тях. Той стана на върколак и искаше да я ухапе.
- Недей!- замолих го.
-Тя е вампир !- изкрещя той.
Мони започна да плаче. Аз я прегърнах и видях раната от ухапване.
- Моля ви не ме убивайте!- умоляваше плачейки.
Ники се примири и я остави. След часовете я придружих за по сигурно. На връщане влезнах в един парк. Беше тъмно. Забелязах един господин, който стоеше до едно дърво и тракаше с крак.