Любовта е всичко

Здравейте приятели, познати и непознати. Ще ви запозная с част от моя драматичен живот, преминал в мъка и самота, но открил истинската, съвършенната любов, сродната си душа. Който е бил влюбен и познава истинската любов той ще ме разбере, другите няма да могат.

На 30.05. 022 г. умира жена ми Шинка(туркиня), борейки се 6 г. с тази коварна болест РАК. Три месеца по късно, дъщеря ми Паола, получава психично разстройство и бяга от вкъщи. Аутист е, и е под наблюдение на психолози и лекари.

Изгубих любимите си хора само за три месеца. Опитах да продължа живота си наново с няколко жени, но бях лъган, краден и използван. И тогава, случайно или не, откривам любовта на живота си. Бях, подтиснат, отчаян и съкрушен.

По телефона се свързах с една жена от Шумен, казва се Азизе, и прави ритуали за любов, събира хора които са влюбени и искат да бъдат заедно, но не могат, поради различни обстоятелства. . Още при първият разговор се усетихме, че сме един за друг, че това е жената от моите мечти. Тя се влюби в мен и виждах колко е щастлива а и аз бях на седмото небе. Истинска туркиня, родена в Истанбул, но живее в България.

Дотук добре, но се оказа, че има пречка, жената беше омъжена и имаше и деца. Аз не трябваше да продължавам, но нещо от вътре ме изгаряше. Не можех да спя, не можех да се храня, мислех постоянно за нея. Тя ме поддържаше жив тези две години. Ако не беше тя, щях отдавна да съм пътник.

През цялото това време, само сме си чатили и не сме се докоснали. Това лято исках да я видя, помолих я само за едни 5 мин. за да я прегърна и целуна. Знам, че това е Харам, и според Корана е грях за нея. Аз не можех да спра, виртуалното не го приемах и затова исках да я видя и усетя как изглежда любовта отблизо. Вълнувах се плаках но тя беше непреклонна и накрая ми каза, че не и трябва любов.

Краката ми се подкосиха, отвори се дълбока рана, все едно ми подписа смъртна присъда и аз вече нямаше за какво да се боря и живея. С тази случка описвам, колко силна може да бъде любовта. Аз винаги съм вярвал в нея. Любовта е двете крайности, или те прави щастлив за цял живот, или те погубва! Винаги съм чакал да дойде този момент в който да и докажа любовта си към нея.

Моята покойна жена, искаше кремация и праха и да го разпръсна в морето. Изпълних желанието и. Без Азизе нямам живот. Обичам я невероятно много но дотам, неможем да бъдем заедно. Съдба!