Сънувам как заспивам и се озовавам в друг сън

Здравейте. След дълго проучване и търсене из интернет в продължение на седмица разбрах, че няма да мога сама да намеря точно тълкувание за един свой един по вида си (поне за мен) сън. Не и без да помоля за помощ с това ми начинание.

Действието в съня ми се развиваше в незнайна от мен локация. Мястото наподобяваше парк, намиращ се насред модерен затворен жилищен комплекс. Ходя без посока и започвам да се чудя как съм се озовала там и какво изобщо правя. С мен бяха двама други души - приятелят ми и една наша обща позната, но те бяха седнали на тревата, разговаряха. Решавам да седна до тях и ги питам дали ще бъде проблем да подремна за известно време.

Не успях да им чуя отговора преди да се излегна по гръб и да затворя очи. Заспиването в съня ми ме пренесе в друга, коренно различна
обстановка.

Намирах се в стая, наподобяваща балните зали от Викторианската ера в Англия. Стените бяха светло, избледняващо оранжево и нямаше нито един прозорец. Но пред мен имаше огромна, двукрилна дървена врата, която изведнъж се отваря с гръм и трясък. През нея влиза починалата ми майка, с куфари в двете си ръце. Сияеща от радост, тя си спира погледа върху мен. След което си хвърля куфарите на земята и се затичва към мен за да ме прегърне. Без да се замислям и отвръщам на прегръдката, обгръщам и раменете с двете си ръце. Седим така известно време в мълчание, но това мълчание беше нарушено от следните нейни думи:
“Никога повече няма да те оставя сама така, както в онази зимна вечер. ” Тя почина преди три години през февруари.

Това беше последния миг от този сън, преди пак да се озова на тревата в парка. От мое дясно се намираха приятелят ми и общата ни позната, които не бяха прекъснали разговора си. Изправям се и ги питам какво ще правим за да се опитам да се включа в разговора - не се получава. Сякаш не бях там. Махам с ръка между лицата на двамата, с цел да разбера дали изобщо ме чуват и виждат или дали умишлено ме игнорират. Така и не разбрах кое от двете беше, но се вдигнах от земята и започнах да ходя в посока хълма срещу нас. Оранжевите залезни лъчи огряваха небето, докато аз се катерих нагоре по хълма след “ободряващата” си дрямка.

И това беше последото нещо пред очите ми преди да бъда събудена на сутринта от алармата си.

Бих била благодарна ако някой може да ми даде някакъв вид тълкувание на целия този бъркоч от подсъзнателни мисли, изплували на повърхността като сън, в който заспивам и сънувам друг сън. Благодаря ви за отделеното време.