Целта на живота ми е гимнастиката

Целта на живота ми е гимнастиката
imgЗдравейте! Пиша, защото съм много объркана.

Аз съм момиче на 15 години. На 6 години влязох за първи път в зала по гимнастика. Трябваше да ме запишат от по–малка. Треньорите ме викаха, но моите родители, особено майка ми беше против, защото можело а си счупя нещо, било опасен спорт. В крайна сметка започнах, но от по-големите градове винаги ни биеха и ние бяхме на последно място, защото нашия треньор искаше да стават бавно нещата и не напредвахме. 4-ти клас бях малка и се отписах, играеше ми се навън и не ми се тренираше. Така минаха 2 години, но гимнастиката ми липсваше все повече с всеки изминал ден. 6-ти клас се върнах.

След година дойде един мъж на около 30 години. Той започна да прави сложни упражнения и аз бях изумена. Аз правех салта( ужасни, защото нямаше кой да ми обясни как се правят) всички бяхме в един час(около 30 деца), 2-ма треньори. И така въпросния мъж започна да ми обяснява как да го правя и сега година по-късно той ми е треньор.

Целия проблем е с родителите ми(нямам никаква подкрепа от тях). Когато, изкарам ниска оценка ме спират от тренировки и аз бягам от нас и пак отивам, при което следват скандали. Родителите ми не са учили навремето и в стремежа аз да стана нещо ме карат да залягам само над уроците. Аз имам цел и тя е да вляза в националния отбор и знам че с този треньор ще стане, защото напреднахме с него страшно много, но моите родители ми се смеят в лицето, когато им кажа това.

Да от спорт пари не се изкарват и винаги трябва да имаме план б- учение, но аз съм човек, който не се отказва. Имах също и контузия - ужасни болки в кръста и възпален нерв, но и това преодолях. Въпросът ми е да се вслушам ли в родителите ми и да залегна над уроците или да преследвам мечтата си? Как мислите?[научи повече...]

Рейтинг

0
Общо 0 гласували
5 0
4 0
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари