Сънувах края на света

Това се случи Вторник срещу Сряда. Когато стана вече полунощ бях се унесла и не знаех какво се случва с мен в действителност. Пътувах в света на сънищата според моето виждане и се озовах там, без да разбера дали е реалност или не.
Озовах се в един много голям ресторант, в който щеше да има грандиозен купон, като за последно преди началото на края. Та отивам аз в склада да видя какво има подготвено за тържеството, понеже в салона още нямаше живо пиле. Когато влезнах в склада видях отгоре до долу на рафтовете всичко отрупано в ядене, торти, шоколадови бонбони и разни други екстри. Едва тогава дочух в кухнята, по време на подготовката да се споменава, че са се презапасили за края на света, като бяха изнесли купища материали от магазините през нощта и се очаквал купон като за последно, и разбира се, настръхнах.
По едно време започна една силна до звукост музика да гърми долу и разбрах за какво иде реч. Изтичах до салона и точно тогава на една видео стена се появи Оракула от Шамбала онлайн, за да съобщи за форс-мажорни обстоятелства. Всички слушаха в захлас и реваха. Точно на секундата всичко утихна и електричеството из цялата планета бе спряло.
Хукнах да бягам към вкъщи да видя къде са нашите и кучето, а в този момент в тишината земята леко се тресеше и имаше кратък изблик от светлина на изригване, като че ли от Хаарп- оръжието, придружено с радиация. Нашита бяха наблизо и ми се сърдеха да не гледам нагоре и да се евакуираме на село, но аз нали съм инат и като погледнах нагоре, видях как някакви осъществяваха полов акт през една врата, придружено от земетресение и ми призля. Семейството ми ме повлече към колата и аз я подкарах към улиците, защото кучето беше изчезнало, но го открихме, че се преструва на умряла лисица насред пътя, не беше мъртво и си го взехме на път за село.
Носехме се по пътя тягостно, то спеше, улиците бяха потънали в мрак, беше много тихо, така че и муха да бръмне ще се чуе. Абе зловеща работа.
За щастие в този момент се събудих, но разтреперена и изпотена от ужасът в съня. Като започнах да им разказвам вкъщи, всички се оцъклиха с интерес да слушат и да коментират.