Анонимен
Анонимен
Новак

Моите форумни постове

Анонимен
А някой ще ми каже ли дали размишлявам в правилната посока?
Анонимен
Прав си.Но това е първият път в който пиша стихотворение и нямам много опит.Но все пак благодаря за мнение.
Анонимен
Благодаря за мнението ти.Права си,все пак човек се учи от грешките си.
Анонимен
Ти добре ли си или си от клубовете „Мозъкът ми пречи“ и „Гъз глава затрива“?!Ти си на 18,следователно трябва да осъзнаваш че твоето „щастие“ ще провали нечий живот.Никой мъж не можел да ти устои.Извинявай много ама празното самочувствие си го показвай някъде другаде.Ако наистина е така то за нула време си можела да си намериш нормално момче с което да е на твоята възраст или с 2-3 години по-голямо.Все едно баща ми да го заглежда някаква кифла на 12 години.
Анонимен
Дневник на един американски ученик 3 април 2008 година Казвам се Майкъл Даун. Аз живея в САЩ. Това е страната, около която се въртят земята и слънцето. Наскоро даже написах реферат на тази тема, и учителят ми писа шестица. Днес станах рано. Сутринта първо се претеглих. Ура! Отслабнал съм с още 200 грама. И сега съм само 145 кг.А само преди месец бях 146! Но татко каза, че ако не отслабна, момичетата няма да искат да се срещат с мен. Аз всъщност предпочитам момчетата - да се срещаш с момичета е толкова старомодно! След това закусих. Закуската ми беше диетична, овесени ядки с обезмаслено мляко и две препечени филийки с конфитюр. Завърших с лек десерт от 4 двойни хамбургера. На закуска беше весело. С баща ми се съревновавахме кой ще пръдне по-силно. Аз победих. Сега дъртия ми дължи 5 кинта. Ако не ми ги даде до довечера — ще го осъдя. Училището ми е много далеч от къщи — на цели 500 метра. Добре, че имам кола. Затова успях да стигна само за час, задръстването беше за кратко. Уроците бяха скучни. Например, по история учителят разправяше някакви глупости, че Америка я бил открил някой си Колумб. Как въобще такива ги взимат за учители!? Нали елементарната логика говори, че Америка сме я открили ние, американците. Затова и се нарича Америка. По интересно беше по география. Колко много интересни неща стават по света! Например, учителат разказа, че има такава страна Африка. В столицата и — Египет — има триъгълни небостъргачи, в които живеят зли руски мумии. И защо тези руснаци никъде не ни оставят на мира ..? Вечерта бях на купон в Лесли. Събрахме се към 40 човека. Приятелят ми Джим сви от баща си 2 бутилки бира.Всички така се изпонапихме, че оповръщахме басейна. 7 април. Днес е почивен ден. Искаше ми се да поспя повече, но баща ми ме накара да играем бейзбол на полянатапред къщи. Отначало беше скучно, но после влязох в ритъм. Толкова е увлекателно — три часа поред да си подхвърляте топка от разстояние 3 метра. Забележителен спорт и много интелектуален! След обяд баща ми ме накара да гледаме по телевизията обръщението на президента Буш. Изкарахме страхотно: ядохме пуканки и слушахме президента. Той говори за това, колко е важно за Америка да бомбардира всички, защото иначе всички тези примитивни народи не разбират какво щастие им носи нашата страна. Никога не съм можел да разбера, защо тези глупаци се възмущават, когато ги бомбардираме. Нали без това те никога няма да научат вкуса на кока-колата и хамбургера, а, значи, няма да построят демокрацията. Боже, пази Америка — страната, готова да ощастливи всеки. А ако някой не иска да бъде щастлив — ние винаги можем да го накараме. След обръщението на Буш ние цялото семейство дълго пяхме американския химн и плакахме от осъзнаването на своето величие и от разбирането на божествената мисия, дадена ни от Господ. На вечеря с баща ми пак правихме състезание за най-шумна пръдня. Победи кучето. Беше толкова силно, че уплашените съседи с викове «Руснаците идват!» се скриха в мазето. Уговаряхме ги да излязат чак до тъмно. Добре че накрая се сетих да им кажа, че утре в най-близкия супермаркет има разпродажба и ще могат да си купят електрически пъпочистачки с 10 процента по-евтино от обичайното. Веднага изскочиха … Край, аз реших — обезателно ще стана географ. Искам също като тях да изучавам тази прекрасна наука — геометрията. Днес учителят ни проведе забележително занятие! Разказа ни за далечната страна, наречена Русия. Аз и по-рано много знаех за тази дива държава. Например, на всички е добре известно, че руснаците — те са кръстоска на мечка с човек, хранят се със спирт и брезови клонки, живеят в тайгата в дълбоки дупки, а по празниците запалват Кремъл и танцуват казачок около него. След разказа на учителя аз знам за Русия сигурно повече отколкото нейните жители. Например, в тази страна има американски резерви от нефт и газ. Когато ни дотрябват, ще отидем да си ги вземем. Освен това в Русия има месторождения на червен и черен хайвер, а също залежи на водка и пелмени. Руснаците варварски хабят тези богатства: изяждат ги и ги изпиват, за сметка на бъдещите поколения американци. Истинска империя на злото! След училище отидох при психоаналитика си. Посещавам го два пъти седмично. Той ми дава съвети и ме учи как да живея. Днес ме научи да пускам водата в тоалетната. А аз винаги съм се чудил защо така ни вони в тоалетната. Трябва да разкажа на нашите — колко ще се изненадат, като научат … Вечерта играх на тетрис. Убийствен екшън! Обаче на трето ниво ми разказаха играта … След това се порових из порносайтовете www. pentagon.com и www. whitehouse.org. Стана ми направо като за световно! Удовлетворен от изминалия ден и от дясната си ръка, легнах да спя … 24 април. Днес по математиха се учихме да броим до десет. Много е трудно. Сега разбирам, защо учим това чак в горните класове. Успях да стигна до седем. Учителят ме похвали. Аз него също. След това имахме физическо. Докато приятелите ми шпионираха момичетата под душовете, аз шпионирах учителя по физическо. Така се увлякох, че не съм забелязал как всички са се измили и са започнали да шпионират мен. Голямото междучасие Боб домъкна пистолета на баща си и почна да стреля по момичетата. Голям купон беше! Момичетата пищяха и се опитваха да избягат, но Боб ги настигаше и ги довършваше с контролен изстрел в главата. После дойде полиция и незнайно защо прибраха Боб. А той само се забавляваше. Нас веднага нипуснаха в къщи. 8 май. Днес имахме необичаен урок по история. Учителят ни разказа как точно преди 28 години американските войски са превзели Берлин и са победили Германия. Оказва се, че през 1958-ма кървавият диктатор Садам Хюсеин, който тогава управлявал Германия, нападнал Лондон и бомбардирал столицата му Варшава. Немците на танкове и велосипеди превзели Париж, Брюксел, Киев и Биробиджан. След окупирането на Биробиджан. Съединените Щати изгубили търпение, и те се включили във войната. Отначало бомбардирали немците в Афганистан, след това в Сирия, и след това в Дисниленд. Немците започнали да отстъпват. След това американските войски обкръжили Германия и с точкови удари разрушили целия Берлин, развявайки звездно-раираното знаме над Айфеловата кула. Саддам Хюсеин го заловили в едно берлинско предградие, където се криел в мазето на един супермаркет. Кървавият диктатор бил осъден и изпратен на каторга на остров Света Елена. А всички народи по света в общ порив аплодирали храбрите войници на САЩ и ги засипвали с цветя, плодове и зеленчуци. Така завършила втората световна война, след която на всички кървави диктатори им станало ясно: от демокрацията още никой не е избягал ... жив... 11 май. Днес след училище ни водиха на картинна галерия. Намерили с какво да ме впечатляват: мацаници някакви, голи жени. Аз в интернет и по-готини съм виждал. Джим залепи дъвка на някаква картина на стената, а Лесли успя да отчупи пръст на едната скулптура. Когато автобусът ни вече тръгваше, в галерията започна паника. Някаква стара баба тичаше и крещеше: "Тя струва милион и половина долара!" Ние с Джим и Лесли си намигнахме, това е нашият принос в световната култура. Постъпихме като истински американци. Вечерта с баща ми ходихме на хокей. Тъкмо започна първото полувреме и една шайба ме нацели право в десятката. Свестих се в болницата. Докторите учудено клатиха глави: даже и сътресение на мозъка нямах!
Анонимен
Дневник на терорист в Русия: Ден 1. Хванахме заложници. Барикадирахме се. Пихме с всички. Ден 2. Пак пихме с всички. За малко да умра. Ден 3. Ударихме по няколко бири за махмурлука. Поискахме откуп: самолет и за всеки заложник по каса бира. Ден 4. Властите дадоха каквото искахме. Изпихме пивото. Заложниците не искат да си тръгват. Трябва да продаваме оръжието, няма бира. Ден 5. Дойдоха специалните части. Разменихме гранати за водка. Напихме се всички. Ден 6. Цял ден търсихме къде сме забутали самолета. Накрая го намерихме и го продадохме. Изпихме парите. Ден 7. Чакаме да дойде анти-терористичната бригада. Обещаха да донесат още водка. Ден 8. Снощи изпихме всичката водка. Сутринта ни беше лошо. Дойдоха медицински екипи. Донесоха спирт. Леко подобрение. Ден 9. Дойдоха някакви хора. Казаха, че са заложници. Нищо не носеха. Разменихме ги за водка. Ден 10. Превзехме склада с гориво на летището. Керосина има отвратителен вкус. Ден 11. Не мога вече, аман от тоя керосин... Ден 12. Исках да се предадем. Не ме пуснаха. Заложниците казаха, че ще ме набият ако опитам пак да се предам. Пак пихме керосин. Ден 13. Помощ! Някой да ме измъкне от тук!
Анонимен
Колко души са нужни за да се смени изгоряла крушка? - Автомонтьори - 6. Първият ще млати крушката с чук, а 5 ще тичат за резервни части. - Адвокати - зависи на колко ще можете да платите. - Полицаи - 10. Един стъпил на масата и държи крушката, 4 въртят масата, други 4 се въртят в обратна посока, за да не се завие свят на първите 4, а десетият стои до вратата с пистолет в ръка и пази да не дойде токът. - Бизнесмени - 10. Един ще смени крушката, а девет ще започнат дискусия на тема "Защо няма потребителско търсене на изгорели крушки". - Британски лордове - нито един. Според тях, самите те светят достатъчно. - Енергетици - 3. Един - ръководител на работата, един - отговорен изпълнител, и един електротехник. - Мафиоти - 3. Първият ще свие крушката, вторият ще го застреля и ще му я вземе, а след това ще ликвидира и третия, за да няма свидетели. - Психолози – 2. Единият да я смени, а другият да интерпретира резултатите. - Психоаналитици - зависи от детството на крушката. - Японски бизнесмени - 6. Един ще завинти новата крушка, а останалите ще кроят как да пробутат изгорялата на американците. - Истински мъже - нито един. Истинският мъж не се страхува от тъмното! - Програмисти - нито един. Това е хардуерен проблем. - Психиатри - само един. Но на крушката много трябва да й се иска да я сменят. - Свещеници - един. Той ще вдигне очи нагоре и ще моли усърдно лампата да светне. - Сексолози - 2. Първият ще завинтва, а вторият ще му казва, че не трябва да завинтва там. - Сътрудници на фирмата "Apple" - един. Той се държи за крушката, а светът се върти около него. - Ученици от Американския Колеж в София - 20. Един, който ще се ОПИТА да свърши работата, пет за да драскат глупости по адрес на крушката по дъската, и останалите за компания.
Анонимен
10-те божи заповеди на мързеливеца. Десетте божи заповеди на мързеливеца са: 1. Човек се ражда уморен и живее, за да си отпочине! 2. Обичай леглото си като самия себе си! 3. През деня почивай добре, за да можеш нощем да спиш добре! 4. Не работи - работата уморява! 5. Ако видиш някой да си почива - станете приятели! 6. Работи по-малко, отколкото можеш, а онова, което можеш, остави на друг! 7. Да не правиш нищо е пак нещо! 8. Работата носи стрес - недей да се изнервяш излишно! 9. Когато случайно ти се прииска да поработиш, седни и почакай да ти мине! 10. Когато видиш хора - приближи се, ако видиш, че работят - тръгни си да не пречиш
Анонимен
Приказка за мравката и щуреца Класическата версия на приказката за мравката и щуреца: През цялото лято мравката се труди усърдно, събира храна за зимата и си стяга къщата. Щуреца през цялото лято пее и танцува и си мисли колко е глупава мравката да работи толкова много. Но зимата идва и мравката се прибира на топло, има си храна, подслон, изобщо, всичко при нея е О.К. Щуреца обаче няма къде да се прибере, целия е вледенен, няма и какво да яде. Край Френската версия: През цялото лято мравката се труди усърдно, събира храна за зимата и си стяга къщата. Щуреца през цялото лято пее и танцува и си мисли колко е глупава мравката да работи толкова много. Но зимата идва и мравката се прибира на топло, има си храна, подслон, изобщо, всичко при нея е О.К. Щуреца обаче няма къде да се прибере, целия е вледенен, няма и какво да яде, свиква пресконференция и пита защо мравката има право да стои на топло и да има какво да яде, а нещастния щурец мръзне гладен под снега. Телевизията веднага организира предаване на живо, как щуреца е посинял от студ и се чуди къде да се свре на завет. В същото време се пуска видео как мравката се е разположила удобно в топлия си дом, а масата е препълнена с храна. Всички французи са поразени, че в една толкова богата страна оставят бедния щурец да замръзва на улицата, докато другите тънат в изобилие и охолство. Асоциациите, борещи се срещу бедността организират протести пред дома на мравката. Журналистите организират интервюта, питащи как е допуснато мравката да забогатее на гърба на щуреца и искат от правителството да увеличи данъците на мравката, за да плати справедливата цена на богатството си. В отговор на сондажите, правителството приема закон за икономическо равенство и закон срещу дискриминацията. Данъците на мравката са увеличени и плюс това, тя трябва да плати огромна глоба за това, че не е наела щуреца на работа (за да му помогне финансово). Тъй като мравката няма достатъчно пари да си плати глобата и данъците, къщата й е иззета от държавата и тя напуска Франция и се заселва в Швейцария. Телевизията прави репортажи как щуреца е надебелял. Той е на път да изяде и последните запаси от храна, натрупани от мравката, а пролетта е още далеч. Жилището на мравката се превръща в социално жилище за щуреца и започва да се разпада, защото последният не прави нищо за да го поддържа. И за това се порицава правителството. Съставя се анкетна комисия по проблема, която ще струва 10 милиона. Щуреца умира от свръхдоза. Вестниците ”Либерасион” и ”Юманите” коментират провала на правителството да се справи със социалното неравенство. Къщата се превръща в свърталище на банда от паяци имигранти. Правителството се поздравява с голямото разнообразие на културни общности във Франция. Паяците организират трафик на марихуана и тероризират целия квартал. Край.
Анонимен
Кой какъв е? - Мениджър Управление на проекти (Project Manager): човек, който си мисли, че девет жени могат да родят едно бебе за един месец. - Разработчик (Developer): човек, който си мисли, че за раждането на едно бебе са необходими 18 месеца. - Координатор на сайт (Onsite Coordinator): човек, който си мисли че една жена може да роди девет бебета за един месец. - Клиент (Client) - човек, който не знае защо иска бебето. - Маркетинг Менджър (Marketing Manager): човек, който си мисли, че може да осигури бебе, даже без да включва мъж и жена в процеса. - Екип по Оптимизация на Ресурсите (Resource Optimization Team): хора, които мислят, че изобщо няма нужда от мъж и жена и, че са в състояние да осигурят бебето, използвайки нула човешки ресурси. - Екип по Документацията (Documentation Team): хора, които не се интересуват кога в действителност ще бъде осигурено бебето, те просто ще документират девет месеца. - Качествен контрол (Quality Auditor): човекът, който никога не е доволен от осигуреното бебе. - Тестер (Tester): човекът, който винаги казва, че това не е Правилното бебе. - Мениджър Човешки ресурси (HR Manager): човек, който си мисли, че дори едно магаре може да роди човешко бебе, просто ако му се дадат девет месеца на разположение!