Кодексът Гигас (Гигантска книга), известен също като Дяволската Библия, датира от около 1230 г. и се смята за един от най-големите осветени ръкописи в света.
Кодекс Гигас някога е бил смятан за осмото чудо на света. Книгата е с 92 см дължина и тежи цели 75 кг. Тя има 600 страници. Кодексът е с дървена корица и е подвързан с телешка кожа, а не с магарешка, както гласи легендата.
Кодексът Гигас включва комбинация от текстове, които не се срещат никъде другаде. В допълнение към пълния текст на латинската библия, книгата съдържа билкови продукти, исторически факти, лечебни средства за опасни заболявания, текстове, които се грижат за душата, медицински формули за лечение на заболявания, заклинания и дори решения на битови проблеми, като залавяне на крадци.
Дяволската Библия
Книгата получи този прякор, защото е единствената Библия, която включва такъв голям портрет на Дявола. Полуоблечен в кралски хермелин - половин човек, половин звяр, с нокти, разкъсани копита и огромен серпентински червен език, рисунката показва, че Сатаната е ограден в клетка сам, вместо да е свободен в ада. Веднага до Дявола е портрет на Небесното царство, създавайки интересен контраст.
Според библиотеката на Кунгъл, легендата разказва, че книгата е написана от монах, осъден да бъде зазидан жив в стените на манастир. За да бъде пощаден животът му, той обещава на своя епископ да създаде най-прекрасната книга, която светът някога е виждал, като в нея включи текста на Библията и цялото човешко познание до този момент. Зарича се, че ще го направи за една нощ. За да изпълни тази невъзможна задача, монахът продава душата си на Дявола, който да довърши ръкописа вместо него.
Произход на Кодексът Гигас
Според библиотеката Кунгъл книгата е създадена във финансово затруднения бенедиктински манастир в Подлажице, Бохемия. За да наберат пари, монасите продали книгата на Цистерцианския манастир в Седлец, близо до Прага. Скоро след придобиването на ръкописа обаче този манастир е бил разрушен до основи. Епископът наредил книгата да бъде върната обратно.
Години по-късно Свещеният римски император Рудолф става обсебен от нея, както и към други алхимически и окултни текстове. Скоро след като му я подаряват, Рудолф става нервен и параноичен. Той е обявен за неспособен да управлява и е изгонен от семейството си. По време на Тридесетгодишната война в средата на XVII век шведските армии нападат и събарят кралската библиотека, а Кодекс Гигас е взет от колекцията на император Рудолф.
Един ли е авторът на Кодекса?
Една от мистериите на тази книга е кой я е написал. Изглежда невъзможно един човек да е написал сам целия ръкопис. Но неотдавнашните проучвания от екип от учени, спонсорирани от National Geographic, подкрепят убеждението, че това е дело на един човек, вероятно монах, наречен Hermann inclusus, който е избрал отшелническия живот. Легендата всъщност се основава на погрешно тълкуване на думата inclusus, която е била тълкувана много дълго време като адско наказание. Но inclusus означава също и отшелник.
Композицията на ръкописа
По време на това изследване палеографите използват графиката, за да анализират текста на ръкописа. Те отбелязват, че книгата използва само един вид мастило, което е направено от натрошени гнезда на насекоми. Стилът и шрифтът на калиграфията са последователни навсякъде, като се отдават на теорията, че писарят е един, а не много.
Калиграфията на ръкописите се смята за самоучеща поради липсата на изтънченост. Те също смятат, че авторът трябва да е бил талантлив любител заради изпълнението на портрета на Дявола. Експертите уточняват, че написването на книгата е отнело най-малко 25-30 години, за да бъде завършена. Ръкописът понастоящем е собственост на Националната библиотека в Стокхолм, Швеция, въпреки че наскоро книгата беше върната обратно в Прага за разглеждане.
