Танцът Хака е сбор от мощни движения, демонстриращи сила и смелост, с които маорите в Нова Зеландия сплашвали противника. Тази стара традиция продължава да се спазва от много футболни отбори в страната.
Танцът винаги се изпълнявал преди битка, а с него маорите призовавали силата и мъжествеността си, като в също време се опитвали да изплашат враговете си чрез зловещите фасони, които правели, докато танцуват.
Хака включва енергични действия на ръцете и краката, извезване на езика, показване на бялото на очите. В различните му вариации се използват и различни инструменти, които представяли силата на племето.
От значение бил гласът и езикът на тялото като цяло, с който се изразявало смелост и гняв. Чрез този танц маорите вярвали, че събират сила и енергия за преодоляване на трудностите и победа в предстоящата битка.
В маорската митология се смята, че танцът в завещан от богинята на лятото Хине-раумати. За първи път изпълнението му е записано от новозеландския лекар сър Питър Хенри Бук, който наблюдавал как маорите се готвят да превземат окоп.
Въпреки че е считан за боен танц, Хака не се изпълнява само по време на боеве, а и преди големи празници. В някои райони на Нова Зеландия е бил ритуал и за посрещане на гости.
Днес този танц се изпълнява от почти всички новозеландски отбори по ръгби. За първи път е изпълнен на ръгби мач през далечната 1884 година.
Понастоящем отборът All Blacks изпълнява един от най-популярните варианти на Хака – Ка Мате, танцуван от войнственото маорско племе Ngāti Toa - Te Rauparaha.
През юни Световната федерация по ръгби се произнесе, че най-добрият хака, изпълняван досега, е този, с който новозеландците посрещнаха французите на финала на Световната купа през 2011 година в Оукланд. Новозеландците спечелиха след оспорвана битка с 8:7.
