Много религии съдържат враг на системата – същество, което поставя въпроса защо нещата са такива, каквито са, оспорва върховната власт, обвинява божественото в лицемерие и води човечеството далеч от космическите идеали на подчинение и съгласие.
В аврамовите религии тази фигура си има име – Сатаната, позната още като Дявола или Луцифер. За християните, евреите и мюсюлманите това е върховното изражение на злото. В други части на света мирогледът на хората не е толкова краен и те свързват Дявола с носителя на смъртта и равнодействието.
Коренът на думата Сатана идва от ха-сатана - еврейска дума, която означава обвинител или противник, а като глагол думата означава да обвиняваш и да се противопоставяш.
При древните гърци Дяволът се е казвал Септуагин, в исляма е Шайтан или Иблис, а в будизма е Мара, което означава носител на смъртта. Всички тези противоположни същества насърчават материализма на този свят, а не духовния път на въздържание в настоящето, за да се постигне по-добро битуване в следващия живот.
В първата световна монотеистична религия - зороастризма, дяволът се казва Ариман и е брат близнак на върховното божество Ахура Мазда. Техните различни темпераменти възникват от избора, който правят между истина и лъжата, между добрите мисли, думи и дела и злите мисли, думи и дела.
Битката между двете божества определя теологията на зороастризма, а дуалистичната идея за духовната война в човека е почерпена от всички световни религии, които съществуват и днес. Много изследователи смятат, че образа на Сатаната е почерпен в останалите религии именно от зороастризма. Дяволът е изобразяван като получовек, полулъв с рога и криле.
В древноскандинавската религия дяволът е изобразяван като дракон, живеещ в един от трите корена на космичното дърво Игдрасил, откъдето дебнел жертвите си и ги разкъсвал.
Сатаната по-късно е описан като дракон от християнски автори. Според древногерманската митология драконът се е казвал Нидхьог и бил първото живо същество на света. Той се хранел с мърша и се стремял да остане отново сам на света като анихилира всички други твари.
В будизма Дяволът се нарича Мара. Същината на древната източна религия е постигането на Нирвана и по-висок статус през следващия живот, когато мъртвият премине през цикъла на прераждането – самсара. Пречка пред постигането на тези цели е Мара. Съществото открехва последователите на Буда за плътските и материалните неща в сегашния живот и им пречи да постигнат желаната Нирвана.
