Макар че у нас символът на Великденското зайче е слабо познат, около Страстната седмица шоколадовите зайчета са най-често срещаното лакомството по магазините. Легендата за този образ обаче е обгърната от мистерия.
Историята тръгва от Западна Европа и се свързва с богинята Остара. Според езическите традиции с нея идвала пролетта, а заекът бил нейният спътник, който символизирал и плодовитостта.
Днес Великденският заек е най-популярен в САЩ. Около големия християнски празник навсякъде може да се видят фигурки на заек или лакомства в този образ.
Популяризирането на заека обаче е започнало през 18 век от германските протестанти. Те разказвали историята за Osterhase – заекът, който подарявал шарени яйца на децата преди Великден. По-късно яйцата стават шоколадови, а като подарък се поднасят и други сладкиши.
Макар че се свързва с Великден, заекът няма нищо общо с християнството. Дори Библията го анатемосва и призовава християните да не се хранят с него, защото е нечисто животно.
В народните вярвания пък заекът е демонично създание, което вещае нещастие. На бременните се забранява да ядат заешко, за да не загубят бебето си.
Бедственият образ на пухкавото животно е реабилитиран по времето на Ренесанса, а чрез картината Девата със заека на художника Тициан, започва да се възприема като символ на невинност и плодовитост.
Така от символ на събуждането на природата заекът добива окраска на невинност и чистота, която обаче изчезва със сексуалната революция през 20 век. Заекът се превръща в лого на списанието Плейбой заради сексуалната активност, с която е известен.
Така че символът на Великденският заек е доста спорен и мистериозен. Митовете за животното са многобройни и се преплитат както езически, така и религиозни символи.
