Американски психиатри твърдят, че депресията, която човек поне веднъж изживява през живота си, е полезна за нас. Учените отдавна мъдруват над загадката на депресията, която е характерна за 7 процента от населението.
Психиатри от Вирджиния се заели с изучаването на корените на депресията и стигнали до извода, че тя започва от процеса на руминация / от английската дума ruminate – да дъвчеш дъвка/.
Така в психиатрията наричат предъвкването на едни и същи мисли, негативни впечатление и т.п. Оказва се, че хората, които са склонни към руминацията, болезнено реагират при стресови ситуации.
Те по-често се разболяват от депресия. Руминацията подтиска умствените способности: паметта се влошава, намалява способността към анализиране. Преди време това навело учените на мисълта, че руминацията е напразно харчене на мисловна енергия.
Те обаче предположили, че тя трябва да има и някакво положително влияние. Тя обикновено възниква при сериозен стрес – смърт на близък човек или уволнение. И тогава се връщат натрапчиви мисли за едно и също.
Точно тези мисли помагат на човек да преодолее удара. Основни признаци на депресията са загуба на апетит, липса на интерес към удоволствията, както към секса и към общуването. Те също имат смисъл.
Оказва се, че в това време се активизира зона в главния мозък, която отговаря за концентрацията на вниманието. Колкото по-силна е депресията, толкова по-активна е тази зона.
По този начин, според учените, депресията облекчава търсенето на изход от създалата се сложна ситуация. След като се намери адекватно решение, депресивното състояние обикновено отминава.
Не всички психиатри обаче се съгласяват с тази нова хипотеза. Възможно е обаче хората, които са изпаднали в депресия, наистина да намерят изход и чрез това свое състояние. Задължително е обаче край тях да има близки хора, които да ги подкрепят.
