За първи път сомнамбулизмът е използван като защита през 1846 година, като още тогава обществото е разделено две – трябва ли сънят да служи като оправдание за убийци.
Има няколко доказани случая, в който извършителят на престъплението не е бил буден и твърди, че не е осъзнавал какво прави. Адвокатите му защитавали позицията, че това е достатъчна причина, за да не бъде подведен под отговорност.
Но докато адвокатите се опитвали да убедят съдебното правосъдие, оказало се, че хорското правосъдие е доста по-сурово и не толкова лесно за убеждаване.
Вижте кои са трите най-известни случая на сомнамбулите убийци и преценете дали са заслужавали оправдателна присъда.
Съдебният процес срещу Албърт Тирел
През 1846 година проститутката Мария Бикфорд е била открита с прерязано гърло. Понеже често приела мъже в дома си, в началото полицията е смятала, че трудно ще открит убиеца, но свидетели на бързо разсейват съмненията, като разкриват, че най-често я посещавал мъж на име Албърт Тирел. Той бил женен, има дете, а когато властите отишли в дома му да го разпитат, оказало се, че е заминал в неизвестна посока.
Скоро след като го откриват, той се изправя пред съда с адвоката Руфъс Чот, известен по това време с нестандартните методи за защита на клиентите си. Чот успява да докаже, че Тирел страда от хроничен сомнамбулизъм и дори да е нападнал проститутката, направил го е несъзнателно. Опирайки се на тезата, че убийството не е извършено хладнокръвно, Албърт Тирел получава оправдателна присъда.
Процесът срещу Кенет Джеймс Паркс
Късно вечерта на 24 май 1987 година Кенет Джеймс Паркс пристига в полицейското управление с думите: Мисля, че съм убил хора...ръцете ми. Оказва се, че щастливо жененият и баща на 5-месечна дъщеричка американец е пропътувал 20 километра от дома си до дома на тъста и тъщата си, за да ги нападне и убие с нож.
В хода на разследването се разбира, че мъжът е имал сериозни проблеми с парите. Бил е пристрастен към хазарта и за да върне дълговете си е започнал да краде от общите семейни спестявания. В деня на убийството той осъзнал проблема си, посетил среща на анонимните комарджии и се решил да признае проблема на семейството си. И въпреки че това можело да се приеме като достатъчен мотив, за да го изпрати в затвора, специалисти по съня успяват да доказват, че той страда от рядка форма на сомнамбулизъм и не е извършил убийството умишлено. Оправдан е с временна невменяемост и освободен.
Процесът срещу Браян Томас
През 2010 година Браян Томас и съпругата му Кристин заминават на къмпинг, за да отпразнуват 40-годишнината от сватбата си. Вечерта Браян сънува, че непознат мъж със сини дънки е влязъл при тях и се опитвал да убие съпругата му. Той веднага се изправил и стиснал за шията непознатия. Започнал да го души, а когато се събудил, се оказало, че е удушил собствената си съпруга.
Веднага се обажда на Бърза помощ и признава, че той е убиецът. Когато полицията пристига на место, той плачел и треперил. Браян казал, че е страдал от сомнамбулизъм и преди, но никога не е се случвало нещо фатално. Екип от психолози успява да установи, че при силен стрес и страх, той започвал да се държи неадекватно, за да се защото, а вечерта, преди да убие съпругата си, група мъже се състезавали с коли до тях и вдигали много шум. По тази причина обвиненията срещу него са свалени и той е освободен.
