По време на Каменната ера хората са живеели средно по 25 години, в средните векове средната възраст вече е станала около 35 години. В края на ХХ век средната продължителност на човешкия живот е 70 години.
Но според специалистите по геронтология представителите на хомо сапиенс като биологичен вид трябва да живеят 110—120 години. Така ги е програмирала природата. Но защо не можем да стигнем този предел?
Четири иновации в медицината са успели да удължат средната възраст на хората с 40 години. Става дума за спазването на хигиена (XVII век), появата на антисептиците ( XIX век), ваксинирането ( XIX век), антибиотиците ( XX век).
Новата научна революция, която е свързана с пептидите – биорегулатори, състоящи се от няколко аминокиселини, ще ни подари още няколко десетки години живот. При това живот, пълен с радост и здраве.
Какво представляват пептидите или по-ценните от тях, известни като къси или нанопептиди? През шестдесетте години на миналия век американският учен Леонард Хейфлък стигнал до извода, че клетките на тялото ни могат да се делят ограничен брой пъти.
Когато стигнат до края на делението си, те умират. Механизмът на действието им прилича на този на секундомера, който отчита времето върху бомбата, преди тя да се взриви.
Оказва се, че клетъчният секундомер може да бъде забавен и дори спрян. В ролята на сапьори се проявяват органични вещества, високомолекулярните съедининия, известни като пептиди.
Те преминават от клетка в клетка и ги снабдяват с актуализиран подмладен информационен код. Същевременно карат клетките да работят така, все едно организмът е млад.
Средно пептидните биорегулатори могат да удължат с 30—40 процента живота на клетките на органа, от който са били отдалени. Резултатът е възстановяване на нормално функциониране на износени или болни органи и тъкани.
