Глобално затопляне ли - oчаква ни глобално застудяване!

1 от 7 Снимки

Глобалното затопляне е нещото, което заплашва човечеството вече от доста години. Това обаче може да се окаже най-голямата лъжа. Застрашени сме от глобално застудяване, а не от глобално затопляне.

Слънчевата активност преминава през 11 годишни цикли. За съжаление обаче в настоящия момент нещата се променят. Оказва се, че сме на прага на един по-рядък и суперхладен период. Той може обърне с краката нагоре дискусията за климатичните промени на Земята.

Хилядолетия наред хората смятали, че активността на Слънцето е константна величина. След това обаче физици и астрономи доказват, че на всеки 11 години слънчевата активност варира. Така се формира теорията за слънчевите цикли.

На всеки 11 години Слънцето сменя интензитета на яркостта си. Сменят се и по-ярките зони в слънчевия диск и слънчевите петна по него, увеличават се или намаляват слънчевите изригвания. Учените обаче не са предвидили едно – дори тези 11 годишни цикли не са постоянни. В последните 200 години те варират от своя максимум до своя минимум. Последният гранд максимум на слънчевата активност е бил през 1958-ма година. След него Слънцето е навлязло в един спокоен и тих период. Понижената слънчева активност днес е на най-ниската си точка от около 9300 години.

Една от най-плашещите теории е, че днес Слънцето бавно и сигурно върви към своя гранд минимум. Това се е случило за последен път в периода 1645 до 1715 г. В т.нар. минимум на Маундър яркостта на Слънцето намалява с 1%. В периода няма почти никакви слънчеви петна и слънчеви изригвания. Това води до Малкия ледников период, който обхваща Северното полукълбо. Средната годишна температура се понижава с около 2 градуса по Целзий за дълги години.

От 1880 година насам средната годишна температура на Земята се е увеличила с близо 3 градуса по Целзий. Според института за космически изследвания на НАСА Годард, ситуацията се обръща. Ако вървим към град минимум, то той ще настъпи в средата на този век. Това ще намали глобалното затопляне, предизвикано до този момент от човешката дейност, без изцяло да го спре.

Проблемът е много по-сложен. При слънчев покой се увеличават космическите лъчи, достигащи до Земята. По принцип те са образувани от протони и ядра на хелий, образувани в дълбините на нашата галактика. Точният им произход и до днес не е ясен.

До момента мощното магнитно поле на Слънцето и радиоактивните ветрове неутрализираха до голяма степен космическите лъчи в близост до Земята. Когато интензитетът на светещото небесно тяло намалее обаче, лъчите ще стигнат по-лесно до планетата ни. Достигайки безпрепятствено до атмосферата, те спомагат за образуването на облаци. Колкото повече нараства облачната покривка, толкова повече се скрива Слънцето. Това ще доведе до охлаждане на повърхността на Земята.

Охлаждащият феномен на космическите лъчи ще доминира през идните десетилетия. Това ще неутрализира почти напълно ефекта на парниковите газове и ще доведе до период на глобално застудяване.

Виж повече

Рейтинг

5 1
4 4
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати