През 20-те години на миналия век в Източния държавен затвор на Филанделфия приемат интересен престъпник. Той е черен лабрадор и е осъден за убийство на котка, а всички го наричали Пеп Черния.
В действителност обаче вината му за убийството била спорна, а влизането му в затвора било с благородна цел.
Пеп трябвало да помага на изолирани затворници и присъствието му е да е вид рехабилитация за тях. През 20-те години в САЩ решават да променят отношението към провинилите си, като вместо допълнителни наказания им осигурили средство за успокоение.
Идеята е на губернатора на щата Пенсилвания и собственик на кучето Пеп - Гифорд Пинчот. Той смятал, че строгият тъмничен затвор не е начин, с който виновните ще осъзнаят деянието си и ще се разкаят за него.
Семейството на губернатор Пинчот се занимавало с развъждането на лабрадори, докато съседите не ги обвинили, че един от тях е нападнал и убил котката им. Думите им така и не били доказани, но губернаторът решил да предостави лабрадора на щатския затвор и така да реши проблема и да осъществи идеята си.
Той дава Пеп като средство за рехабилитация, като в затвора кучето дори получава собствен затворнически номер C2559. Неговото присъствие помогнало и на най-закоравелите престъпници да разкрият меката си страна.
Въпреки че днес Щатският затвор във Филаделфия отдавна е затворен, историята на Пеп вдъхновява много места за лишаване от свобода да се снабдят с куче, което да пускат при затворниците.
Програмата се казва The Pontiac Tribune и според статистиката намалява рецидивизма с между 11 и 13 %.
