Българинът в свикнал да оповестява, че е първи във всичко. Оказва се, че може и да е прав. Предците ни – траките, са имали писменост, много по-древна от тази на останалите народи. Напълно е възможно именно ние да сме дали писмото на останалата част от човечеството.
Траките, чиито наследници са българите, ще се окажат най-интелигентният народ, обитавал древните земи. Писмеността им се е зародила много по-рано от смятаната досега за най-древна – тази на шумерите. И не само - именно тракийската писменост е използвана от шумерската цивилизация в нейните пиктограми.
Новата теория е дело на академик Цветан Гайдарски. Той я представи по време на конференция на тема Древната писменост по нашите земи на форума по случай 24 май. Институтът по трансцендентна наука, и по-точно отдел Тракология, оповести нови открития относно древната тракийска писменост по нашите земи.
Новите теории на родните учени са повече от интересни. Според тях келтите и галите са част от тракийските племена. Писмените знаци на друидите пък спокойно могат да бъдат обявени за тракийски. Учените намират доказателство в писмените извори на ирландците, в които нееднократно се споменава, че водят началото си именно от нашите земи.
Тяхната народност се заражда от времето, когато Ирландия била завладяна от един велик божествен народ, дошъл от югоизточните части на Европа. Там реката Дунав се вливала в Понта (Черно море) и населявали цялата земя чак до гръцките острови.
За пореден път се прави и опит за разчитането на тракийското писмо. Идеограмите на траките наистина могат да се окажат най-древните. Писмото на предците ни предхожда с 2000 години египетското. Възприетото в Шумер по-късно писмо е по-различно от тракийското единствено с това, че е с по-красива калиграфия. Цялостното му развитие обаче стартира именно на базата на нашенското.
Относно дали българите са преките наследници на траките, спор няма. Изследванията са показали, че 60% от българския геном е тракийски и никой елин не може да опровергае това. Въпреки това редица факти от историята ни са изопачени, особено в съвременната, категорични са учените.
